Търсене
0
Кошница
  • Ново Мисията на новото духовно откровение

Мисията на новото духовно откровение

  • Наличност В наличност
  • Автор РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • П-42
  • Продукта е разгледан: 64

  • 16,00 лв.





Сподели:

Един принцип на това познание ще бъде, че щастието на отделния човек никога няма да може да се постигне за сметка на нещастието на другия. В бъдеще личностното ще бъде пренесено в надличностното и егоистичното в надегоистичното, в това, което свързва хората. Постепенно човекът няма да иска да бъде щастлив, ако другите не са щастливи в същата степен.
Тази душевна нагласа, чиято противоположност съществува днес в практическия живот, се подготвя. Има само една възможност да се създаде тази нагласа и това е познанието за истинската сърцевина на човешката същност и нейните съставни части, както ни се показва от науката за духа. Трябва да познаваме човека, ако искаме да бъдем хора.
Трябва животът ни в ежедневието да се насочва от принципа, че щастието на отделния човек не може да бъде постигнато върху нещастието на друг човек. Ако човекът не желае да разбере това, той засилва упадъчното, опустошаващото развитие и вживотиняването на човечеството. Днес ние като хора следва да вземем решението да желаем или не науката за духа, което означава да желаем или прогреса, или упадъка на човечеството. Това трябва да го чувстваме при всичко, което вършим в отделния случай, трябва да чувстваме, че чрез нашата карма сме поставени като нова субстанция в развитието на човечеството, като тези, които трябва да употребят своите сили като елементарни сили, които чрез работа трябва да се издигнат нагоре.
Ако чувстваме така, в нас теософията (антропософията) ще се превърне в практическо усещане, в практическо чувстване и в сърцето си ще осъзнаем това, което всъщност вършим, когато извършваме привидно най-незначителната дейност, която вършим в такива антропософски клонове. Не като хоби, като приумица на отделния човек, а с разбирането на най-дълбоките нужди на една зазоряваща се епоха.

ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО

РАЗЛИЧНИТЕ ЕПОХИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКИТЕ СЪСТАВНИ СЪЩНОСТИ, Манхайм, 5 януари 1911 г.
Овътрешняване на душевните сили в периода между Августин и Калвин. Обръщането на душевните сили навън в природонаучната епоха, след която следва една духовна култура. Парацелз като пример за необходимостта във всяка епоха светът да се обхваща наново. Религията, науката и социалният живот трябва да се променят съответно на промяната от епоха на епоха на човешките съставни същности. Необходимият в нашата епоха преход от личното към надличното се вижда в упадачното течение на откъсването на паричния оборот от личността и при възходящото течение в обръщането на личността към инспириращите сили. Съвременна вяра в авторитета и призрачен страх. Свързването на религията с догмата. Неразбраният Аристотел. Науката за духа става водач към религиозното изживяване, към духовното изграждане на науката и новата жизнена практика. Теософията и антропософията. Един израз на Фихте.


ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА МОРАЛНИТЕ КАЧЕСТВА ВЪРХУ КАРМАТА, Висбаден, 7 януари 1911 г.
Потвърждение на учението за кармата в ежедневния живот. Завистта се поражда от луциферичната същност, а лъжата от ариманичното влияние. Потиснатата завист в следващата инкарнация се превръща в мания за критикуване, потиснатата лъжливост – в плахост, стеснителност. В следващия живот последиците се изразяват в телесни недостатъци. Удивлението е функция на астралното тяло. Правилната душевна нагласа на възпитателя. Причини за продължителната младост и ранната старост. Приказката за щъркела е картина на една реалност.

ЗА ВЪТРЕШНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША И НЕЙНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА, Франкфурт, 8 януари 1911 г.
Сетивно-чувстващата душа е посредник на външните впечатления от възприятията. В разсъдъчно-чувстващата душа се разгръща азът. Откъсване от света чрез съзнателната душа. Раздвояване между мнението и афекта. Намеса на ангелите на границата между съзнателната и разсъдъчно-чувстващата душа, на архангелите между разсъдъчно-чувстващата и сетивно-чувстващата душа. Където влизаме в отношения с обкръжението, сме прониквани от духовете на личността (архаи). Луциферичните същества се противопоставят на ангелите, ариманичните на архангелите. Без противодействащите сили човекът не би могъл да развие свободата си. След съзнателната душа следва също и разсъдъчно-чувстващата и сетивно-чувстващата душа да узреят за свободата. Моралната отговорност на членовете на едно духовно движение.

ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ СЪСТАВНИ СЪЩНОСТИ КЪМ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗА ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ НА БОЖИЯ СИН И ЧОВЕШКИЯ СИН, Мюнхен, 11 февруари 1911 г.
Хлабавата връзка на етерното и астралното тяло с физическото тяло през египетската епоха прави възможно вливането на силите на по-висшите същества. Външността на човека е била отпечатък на душата му. Съзвучие между красотата на душата и тялото през гръцката епоха. В бъдеще човекът трябва съзнателно да извлече сили от духовността. Промяна на детския образ. Изкуството на гърците и изкуството на бъдещето. Необходимост от приемането на духовни идеи. Работата на аза върху обвивките в първите години от живота. Мъдростта на детската душа в праиндийската епоха. Духовно-душевният човек от първите три години на живота е божият син, носителят на азовото съзнание е човешкият син. Разпадането на Земята отговаря на изсъхването на физическото човешко тяло. «Лицето на Земята» от Едуард Суез.

МЪДРОСТ, БЛАГОЧЕСТИВОСТ И СИГУРНОСТ В ЖИВОТА, Базел, 23 февруари 1911 г.
С теоретичното усвояване на духовнонаучните истини не е постигнато още нищо. Смисълът е човекът да премине през последователните културни епохи, отношения на числата и духовните закономерности. Периодите на живота според Вилхелм Флийз. Смърт и ново раждане. Търпението и равновесието са предусловията за духовното развитие. На мястото на угасването на древната мъдрост трябва да настъпи проникнатото с Христовия импулс духовно познание. Настроението в представянето на планетните периоди във «Въведение в тайната наука». Фихте за връзката на човека с вечността. Проникването на астралното тяло с мъдрост, на етерното тяло с набожност, на физическото тяло със сигурност в живота и значението му за земната еволюция.

РАБОТАТА НА АЗА ВЪРХУ ДЕТЕТО. ПРИНОС ЗА РАЗБИРАНЕТО НА ХРИСТОВАТА СЪЩНОСТ, Цюрих, 25 февруари 1911 г.
В първите три години от живота азът извайва мозъка под ръководството на по-висшите същества. С осъзнаването на аза угасва връзката му с духовния свят. Двойнствеността на божия син и човешкия син. Формата на черепа като резултат от предишни инкарнации. Оживяване на силите на божия син в по-късна възраст. Лекуване чрез полагане на ръка. Връзката между божия син в човека и Христовото събитие. Дълбокият смисъл на библейския език. Три разлики между човека и животното. В личността на Йоан Кръстител като предтеча на Христос Исус е живяло едно ангелско същество. Земята като тяло на човечеството.

ЗА ВЛИВАНЕТО НА ДУХОВНИ ПОЗНАНИЯ В ЖИВОТА, Сант Гален, 26 февруари 1911 г.
Разболяващи следствия от неоправдани морални действия. Идеалите действат оздравяващо върху астралното тяло. Неадекватността на популярни произведения за душевното здраве. Преодоляването на материализма в отношението към живота чрез изпълнената с духовни истини душа. Връзката на човека с обкръжението чрез етерното излъчване на ръцете. Етерната функция на щитовидната жлеза. Връзката на аза с обкражението чрез тъгата и радостта. Проникнатата с Христовия импулс наука за духа създава сигурност в живота.

ОСИАН И ФИНГАЛОВАТА ПЕЩЕРА, Берлин, 3 март 1911 г.
Фингаловата пещера е създаден от природата храм. Възраждане на напевите на Осиан чрез Макферсон и тяхното влияние върху духовна Европа. Сърцевината на келтската народност в древния Ерин. В песните на бардите са оживели елементарни страсти заедно със силата на древното ясновидство. Битката на Фингай. Смелите борбени действия са били подготовка за действията на духовния живот.
Приветствие след едно изпълнение на «Фингаловата увертюра» от Менделсон.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУХОВНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ, Билефелд, 6 март 1911 г.
Чрез неморални действия човекът уврежда не само себе си, но и човечеството като цяло. Разбирането на принадлежността на човека към земния организъм е изключителен морален импулс. С надмощието на материалистическото съзнание расте антипатията към моралните проповеди. Христос като праобраз на човека. Физически следствия от неморалността и съпротивата на Юпитер срещу Христос. От праведната мъдрост се излъчва моралност.

АФОРИЗМИ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ТЕОСОФИЯТА И ФИЛОСОФИЯТА
Допълнително разглеждане на лекциите от «Окултна физиология», Прага, 28 март 1911 г.
Необходимост от точни философски формулировки. Докато днешната философия се изразява с абстрактни понятия, теософията изгражда мост между духовността и реалността. Понятията, образувани въз основа на външните възприятия, в областта на понятията трябва да се срещнат със спечелените от духовните надсетивни възприятия понятия. Отношението на съдържанието на съзнанието към реалността. Азът е по-обхватен от сферата на субективността. Изразът, че не може да се премине от транссубективното към субективното, има само ограничено значение. Маскираният материализъм в конвенционалната теория на познанието. Задължението спрямо познанието.

ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ И МИЛОСТТА, Мюнхен, 3 май 1911 г.
Почти всички традиционни религии са изгубили правдивата си дълбочина. Човекът се е поддал на луциферическото изкушение от момента на навлизането на аза. Чрез виновността на астралното тяло той изпада все по-дълбоко в последвалото азово развитие. Продължаващо въздействие на луциферичното влияние в наследствеността. Допуснатият от световния порядък първороден грях оставя човека да слезе от духовните висини във физическо-материалното битие, за да може да се развие до едно свободно същество. Личността, в която, от една страна, живеят астралните импулси, а от друга – абстрактните идеи, трябва отново да се насочи към духовността, където ще бъде изпълнена от една възвишена личностна същност, от Христовия импулс. Така милостта ще стане еквивалент на първородния грях.

МИСИЯТА НА НОВОТО ДУХОВНО ОТКРОВЕНИЕ
Встъпителни думи към цикъла «Духовното ръководство на човека и човечеството», Копенхаген, 5 юни 1911 г.
Копнежът за истинско самопознание. Знакът на Розенкройц. Истинска и погрешна толерантност. Знанието за прераждането и кармата в жизнените събития. За смисъла на повтарящия се земен живот. Чистото интелектуално познание трябва да бъде заменено от духовното разбиране. Христовото събитие като единствен главен възлов момент на еволюцията. Опасността от заблудите и победоносната сила на истината.

ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ, Виена, 14 юни 1911 г.
Сократ смята добродетелта за постижима. Земното минало и миналото на човечеството в неговата троичност. Азът е настоящето на човека. Бъдещето на човека. Трите основни душевни сили отговарят на троичността вяра, надежда и любов. Човекът остава свързан със своите дела. Идеята на повтарящия се земен живот в произведението на Лесинг «Възпитанието на човешкия род». Истините на науката за духа са жива храна за човешката душа.

СИМВОЛИКАТА И ФАНТАЗИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С МИСТЕРИЙНАТА ДРАМА «ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА», Берлин, 19 декември 1911 г.
Преходът в досегашния живот на Капезий към един духовен мироглед. Приказката за чудния извор. Светът на приказките като междинна степен между ясновидството и света на разума. Приказката за умната котка като пример за световната история на приказното настроение. Имагинативното ясновидство на предходното време. Поетичната форма на културата на разсъдъчно-чувстващата душа е крайната рима, тази на волево подчертаната култура на сетивно-чувстващата душа е алитерацията. Йордановото произведение «Нибелунги», опит за обновяване на древни състояния. Словото трябва да се доведе до първоизточника си, до имагинативното познание.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – ЕДИН ИНСПИРИРАН ПРАЗНИК, Берлин, 21 декември 1911 г.
Великденската мисъл сочи към побеждаващите бъдещи сили, Коледната мисъл посочва произхода на човека. Първоначално на 6 януари се е празнувало раждането на Христос в Исус от Назарет. С изчезването на древното знание през 4-то столетие на мястото на Богоявление се поставя Рождеството на Исус. В детето Исус от Евангелето на Лука е живяла една душа, която не е взела участие в слизането на човечеството. Взаимовръзката на «Денят на Адам и Ева» с празника на раждането на Исус. Духовно-космическото значение на Светите нощи.

РАЖДАНЕТО НА СЛЪНЧЕВИЯ ДУХ КАТО ЗЕМЕН ДУХ, Хановер, 26 декември 1911 г.
Коледното дърво, символ на вътрешната духовна светлина. «Йерихо» и «Прекрачването на река Йордан» символизират степени на посвещението. Гностиците са прозирали Христовата мистерия. В преместването на празника на раждането на Христос от 6 януари на 25 декември царува несъзнателна мъдрост. Вместо появата на Бога в човешкото тяло се празнува въплъщението на слизащата от божествено-духовните висини невинна човешка душа. Изживяването на тринадесетте нощи в песента за съня на Олаф Естесон.

ПРИЛОЖЕНИЕ:
ТРИКРАТНИЯТ ПРИЗИВ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ, Бележки от лекцията за откриването на клона в Хайденхайм, Хайденхайм, 30 ноември 1911 г.
Разрушителни и животворни сили. Първият призив от духовния свят прозвучава от планината Синай, вторият – чрез Йоан Кръстител, третият – чрез науката за духа. Отражението на трите призива в растежа на детето. Проникването на човешките телесни същности със силата на вярата, надеждата и любовта.

Информация за книгата
Събр. съч. GA 127
Автор Рудолф Щайнер
Категория Лекции
Издателство Издателско ателие Аб
Език Български
Преводач Нели Спиридонова-Хорински
Издание Първо издание, 2018 година
Формат Меки корици, 258 страници

Напишете отзив

Моля идентифицирайте се или се регистрирайте, за оставяне на отзив.

Най-разглеждани

Тайната на четирите темперамента

Издателството предлага второто българско издание на този лекционен цикъл като напомня, че необоходимо условие за разбиране на текста и за езотерична работа с него е поне предварителното проучване на "Въведение в Тайната наука".В настоящото издание са включени следните трудове на Щайнер:* Тайната на четирите темперамента;* Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията;* Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.09.1922;* Педагогика и изкуство;* Педагогика и морал;* Лекции върху възпитанието;* Лекции върху социалния живот и троичното устройство на социалния организъм. ..

9,00 лв.

От Исус към Христос

10 лекции, изнесени в Карлсруе от 4 до 14 октомври 1911 г.От съдържанието: Окултна характеристика на йезуитизма – Екстремно усилване на Исусовия принцип – Идеята за прераждането в книгата на Лесинг „Възпитанието на човешкия род“ – Реинкарнация и карма от антропософска гледна точка – Аполоний от Тиана – Блез Паскал и Владимир Соловьов – Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години – Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос – Фантомът на физическото тяло и неговото разрушение: грехопадението – Двете деца Исус – Заратустра и Соломоновият Исус – Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията; езотеричният път към Христос: Причастието в Духа и силата на медитацията..

9,00 лв.

Азът и неговият двойник

Професор д-р мед. Олаф Кооб (1943), дейност като училищен лекар във Фрайбург и Ванне-Айкел Германия; международна лекторска и семинарна дейност, свързана с антропософията; дългогодишна практика в специализираната клиника за болни с наркотична зависимост в Салем-Оберстенвайлер; изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последващите заболявания; международен консултант по въпросите на наркотиците; преподавател по медицина във Висшето специално училище и арт терапия в Отерсберг/Бремен; лекарски кабинет в Берлин; лекар в Лечебно-педагогически терапевтикум в Берлин.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Тайната на двойственосттаЗа онези, които тръгнаха по света да научат що е страх Пияницата и Берлинските камбани Мотиви за двойника в литературата Двойници и сенки Сенките на съдбата Уилям Уилсън и митът за Каин и Авел Физическият двойник Органите като входни врати за демонични сили Азът и демоните Демонизиране на 20. столетие. Хитлер Сянката на любовта Проблемът на мъжката и женската същност Сянката на народите «О, двойнико! О, бледи спътнико!» Взаимоотношения между конституциятана аза и ландшафта Гьоте като прототип на модерния човек За ежедневната психология на злото Душевна работа..

15,00 лв.

Духовните същества в небесните тела и природните царства

"Когато развием съчувствие, любов или симпатия към друга човешка душа, изживяваме в себе си според способностите си не това, което ни засяга – защото това не би било изживяването на съчувствие и любов, – а преживяваме радостите, страданията, болките и удоволствията на другата душа. В момента, в който, изпълнени със състрадание, съумеем да бъдем погълнати от душата на друг човек – едно непредубедено наблюдение може да ни научи на това, –  ние действително живеем извън обикновеното си съзнание, потапяме се вътре в другата душа. Тук пред душата ни застава една дълбока тайна на живота. Тя е толкова по-дълбока, ако при това преминаване в другия, чувствата ни са от морално естество, не се замайваме и съзнанието ни не изчезва. Показател за моралността на даден човек е доколко той е в състояние да запази напълно съзнанието си, когато изживява не собствените си мъки и радости, а страданията и радостите на някоя чужда душа."                                                                                                                                  Рудолф ЩайнерДуховните същества в небесните тела и природните царстваОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хелзинки, 3 април 1912 г.Пътят към виждане на елементарните същества в етерното тяло наЗемята: синьото на небето, зеленото на растителната покривка, бялотона снежната покривка събуждат морални усещания: благочестието,разбирането за веществото. По тона и неговата октава преживявамехармонията на желанията и разума. Зад металния елемент окултниятпоглед открива същества с добре очертани форми: елементарнитесъщества на Земята. Във валящия дъжд и във вдигащите се мъгливинаги има преобразуващи се същества: елементарните същества наводата. Те изваждат от Земята растенията през пролетта.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1912 г. Елементарните същества на въздуха се появяват, проблясващисветкавично. Те живеят в увяхването и умирането, грижат се заузряването. Елементарните същества на огъня са пазителите накълновете. Астралното тяло на Земята се преживява от спящия човек.В него живеят духове на циклите на времената, които предизвикватсмяната на сезоните. Те въртят Земята около нейната ос и така пораждатденя и нощта. Човекът не трябва да губи паметта и съвестта си приокултното си развитие. Тогава той може да се събуди в своя аз и дагледа Слънцето също и нощем в неговия ход. Светът на природнитедухове се изразява в природните сили, този на духовете на циклите навремената – в природните закони, а на планетарния дух – в смисъла наприродата.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 април 1912 г. Човекът води вътрешен живот. Ангелите живеят в абсолютната истина:това, което възприемат, е откровение на вътрешната им природа въввъншния свят. Вместо вътрешния си живот те преживяват изпълванес дух. Те са водачите на отделните хора, водачи на народите саархангелите, а на епохите – архаите; техни потомци са природнитедухове на Земята, тези на архангелите – природните духове на водата,а на ангелите – тези на въздуха. Ако човекът върши дела на любов,той става по-богат, а не по-беден. Това е представено в образа начаша с вода, която, когато се изпразва, става все по-пълна. Обучениеза превъзмогване на обикновения вътрешен живот. За това служиматематиката.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 6 април 1912 г. На първата степен на ясновидството човекът използва астралното ситяло. Това, което възприема в него, после може да си го спомни. Навтората степен – етерното си тяло. Тогава той внася ясновидството вобикновеното състояние на съзнанието си и разпознава съществатаот втората йерархия: властите, силите, господствата. Той се чувствапотопен в другите същества – в обикновеното съзнание на товаприличат състраданието и любовта. При съществата от вторатайерархия откровението на тяхното същество остава назад като нещосамостоятелно, а във вътрешността им се възбужда живот, който севъзприема като духовно звучене, като музика на сферите. Властитепридават формата на всичко живо; в смяната на формите се изразяватсилите. В гледането на физиономията, а после и на формите на листотои цвета човекът разпознава господствата. Съществата от вторатайерархия имат за потомци груповите души на растенията и животните.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 април 1912 г.На третата степен на ясновидството ставаме едно с наблюдаванотосъщество. Тогава възприемаме съществата от първата йерархия:престолите, херувимите и серафимите. Те отделят изцяло свояотпечатък от себе си: техният вътрешен живот представлявасъздаването на други същества. Техни потомци са духовете на циклитена времената. Висшите същества имат власти като най-нисшата сисъставна част, след това сили, господства, престоли, херувими исерафими. Те гледат нагоре към триединството: Баща, Син, Светидух. Външната форма на един дух на формата е планетата; зад негоса духовете на движението, на мъдростта, на волята, херувимите исерафимите. В атмосферните явления действат силите; съзнанието напланетата са господствата; престолите регулират неговото движение впространството; херувимите привеждат тези движения в унисон еднос друго, а серафимите регулират хармонията на отделните планетарнисистеми една с друга. Най-горната троичност управлява в мировотопространство в отделните планетарни системи като обвивки.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 април 1912 г. Луциферическите духове имат стремежа да развият самостоятеленвътрешен живот. Така те се превръщат в духове на неистината.Вместо да се изпълнят с висшите йерархии, те се отцепват от тях.Една планета представлява това, което изпълва с етерна субстанцияцялото пространство, ограничено от нейната привидно елипсовиднатраектория. Духовете на формата, които владеят етерната сфера нададена планета, действат от Слънцето. Срещу това отвън навътредействат луциферическите духове на властите и по този начинсе получава едно вгъване: физическата планета – нашата Земя –представлява в действителност дупка в мировото пространство.Счупената форма е материя. Серафимите и херувимите са носители насветлината от Слънцето. На тях им противодействат луциферическитедухове и отхвърлят светлината обратно. Това е изложил първоЗаратустра, който нарича духа на Слънцето Ахура Мазда, а бунтовнитедухове на мрака – Ангра Майню.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 10 април 1912 г.Духовните същества от серафимите до духовете на мъдросттауправляват развитието на Слънцето, на неподвижните звезди. Додуховете на формата стига сферата на влияние на планетите, а доархангелите – тази на Луната. Астралното тяло прониква мозъка идалака, етерното тяло – черния дроб, а азът – кръвоносната система.Луните представляват трупа на планетарната система, планетите – наживото физическо тяло, като животните на Земята. Неподвижнатазвезда, Слънцето, окултно прави впечатлението като етерните телана растенията: в нея е етерното тяло на планетарната система, коетостига до най-външния ѝ край. В духовните същества на планетитеимаме и астралното тяло. Вредните сили на луциферическите съществасе събират от кометата, която възниква наново най-вече едва принавлизането си в планетарната система и после отново изчезва, докатоотново поема на път извън измерението на пространството. В кометатадействат серафимите и херувимите.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 11 април 1912 г. Развиващият се окултно трябва да се научи да гледа на света по начинана възприемане на ангелите. Той не вижда нищо от физическите тела,но все още има спомен за небесните тела. Те се представят като нещоминало. Наблюдавайки Луната, той бива пренесен в прадревнотолунно състояние. Тя се е превърнала в Земя, благодарение на работатана властите. Ако ясновиждащият поглед се насочи към планетите,той възприема и един споменен образ. Ако човекът изпитва самосъчувствие и любов, тогава физическото Слънце изчезва. Човекътго е виждал в египетските мистерии в среднощ: той се връща назадв прадревното слънчево състояние на Земята. Съкровището нанибелунгите представлява в действителност един талисман от злато.Човекът има аз във физическия свят, груповият аз на животните е наастралния план, този на растенията – в девакана, а на минералите –във висшия девакан. При показването на растенията през пролеттаастралното тяло на растенията в астралния свят усеща заспиване, апри увяхването им през есента – събуждане. Ако човек троши камъни,астралното тяло на минералите усеща доволство в девакана. Ако тойизтръгва растението с неговия корен, астралното тяло на растениетоизпитва болка в астралния свят.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1912 г. Разумът е деен и в животинското царство: осите произвеждат хартия. Отшестата до седмата планета груповите азове на животните въздействатвърху главните видове на животинското царство. Модифицирайкиго, в него действат 12-те зодиакални знака. Тези групови азове сапотомци на силите, дали астралното тяло на човека на старата Луна.Съответстващите им луциферически духове специфицират от планетитечовешкия род на основни раси. Силите инспирират от планетитеголемите културни импулси, например от окултния Меркурий – този набудизма. Поради това Е. П. Блаватска казва: Буда = Меркурий. Върхуастралното тяло на растенията от планетите въздействат потомците насилите. Те пораждат спираловидните листни разклонения. В посокатана стеблата на растенията груповите азове на растенията действат отСлънцето. Те са потомци на господствата. Духовете на циклите навремената свързват спиралния принцип на движение с принципа встеблото: спиралния принцип чак до разположените кръгообразнотичинки и действащия в стеблото принцип, който стига чак до плодника.По време на прадревното Слънчево състояние господствата са далина човека етерното му тяло. Сега те действат надолу от Слънцето въввертикала на растението. Седмината риши са дали спомените отновона седемте големи култури на Атлантида, но над това за тях се намираВишвакарман. Заратустра нарича този дух на мъдростта Ахура Мазда,египтяните – Озирис, който е убит от Тифон и който среща човека едваслед смъртта. През четвъртия следатлантски културен период Христосбива непосредствено инспириран в продължение на три години оттози слънчев дух на мъдростта. Той е духът на единението на земнатакултура – Западът приема Христовия импулс от Изтока.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1912 г. Кристалните форми на минералното царство се обясняват с начинана въздействие на духовете на формата или техните потомци.Етерният елемент струи от силите надолу от планетите и създавасвоите субстанции: от Сатурн – оловото, от Юпитер – калая, от Марс– желязото, от окултната Венера – медта, а от окултния Меркурий– живака. Астралният елемент на минерала идва от господстватаили техните потомци на Слънцето. Луциферическите духове намъдростта струят от Слънцето от етерния елемент върху Земята исъздават златото, а равновесието отново се установява чрез етернитепотоци от Луната, които създават среброто. Духовете на мъдросттаживеят в неподвижните звезди. Тяхната физическа светлина идва отлуциферическите духове на мъдростта. Груповият аз на минералитедейства от извън планетарната система чрез престолите или технитепотомци. Ако станат луциферически, те се проявяват в метеоритеи кометите. При преминаването им през планетарната система теприсъединяват към себе си минерален елемент, който произлизасъщо и от престолите. Сатурн по-рано е показвал опашка, коятопо-късно се е скъсила в затворения му пръстен. Той представлявасъщото като опашка на комета. Уран и Нептун са планети, които садолетели много по-късно. От луциферически същества на степента напрестолите кометата придобива минерално естество. Властите създаватпървоначално груповия аз на хората, който после се диференцира отдругите същества от различните йерархии – Яхве е отражението наХристос от Луната. Също и за Е. П. Блаватска Яхве представлява луненбог, а Луцифер е негов противник. Христос е истинският Луцифер.Такива разглеждания на небесните светове трябва да се превърнат вморален извор на сила, който да въдворява хармония и мир на Земята.Окултизмът и инициацията , публична лекцияХелзинки, 12 април 1912 г. Живот след смъртта, прераждане и съдба. Познаваме само това, в чиетосъздаване можем да вземем участие. Нашият дневен живот представлявапроцес на унищожение, който отново се изравнява творчески презнощта. Състраданието и любовта ни позволяват да проникнем в нещочуждо, а отвътре ни говори съвестта от един по-висш свят. Обучениеточрез медитация и концентрация за постигане на висши познания водиотначало до преживяване на образи, които човекът сам е създал. Потози начин той взема участие в един творчески процес. Инспирациятае по-висше състояние. В по-ранни епохи обучението е ставало подръководството на гуруто, който в настоящето трябва да се замени отенергичното волево решение на самия човек. Културата на настоящетоне търпи вече позоваването на адепти. Е. П. Блаватска все още сепозовава на гурута...

16,00 лв.

Как човечеството отново да намери Христос Как човечеството отново да намери Христос

Осем лекции, изнесени в Дорнах и Базел от 22 декември 1918 до 1 януари 1919 г.Този лекционен цикъл е изнесен в една мъчителна епоха от историята на Европа и света. Първата световна война току-що е приключила. През тази първа следвоенна Коледа на 1918, въпреки незарастналите рани, мизерията и глада, животът като че ли отново си поема дъх, възприемателната способност на хората нараства, сърцата се отварят към бъдещето, и това – наред с много други фактори – позволява на Рудолф Щайнер да насочи духовно-научните се изследвания към една област, в която той навлиза за пръв път...

9,00 лв.

Биодинамично земеделие

„През 1920 г. Рудолф Щайнер бе помолен да проведе курс за земеделци.Той прие при условие, че ще се съберат достатъчно участници, които са запознати с антропософията и нейните основни положения. Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Въведение в тайната наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, т.е. да са способни да изпробват и приложат препоръките в практиката. Следователно при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство, а за възприемане на качествено ново познание, постигнато в резултат на духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер“,                                                                                                                                                         Волфганг Шауман..

12,00 лв.

Битие. Тайните в библейския разказ за Сътворението

11 лекции, изнесени в Мюнхен от 16 до 26. Август 1910, Събр. съч. 122В дните на Сътворението човекът все още е част от духовния свят. През първите три дни се залагат основите на неговата Сетивна, Разбираща и Съзнателна душа. През четвъртия ден той получава своето астрално тяло от силите на звездите (лат. аstra), през петия ден се сдобива с етерно тяло; а през шестия ден слиза във физическия свят като същество, съставено само от топлина, и по-късно, като топлинно-въздушен човек живее в обкръжението на Земята (= Рай). Едва след изкушението от Луцифер (= грехопадението) той се сгъстява във водно-земен човек и – макар да е първородна рожба на Йерархиите – слиза във физическия свят последен, след всички други създания. Раят, пазен от Херувима с огнен меч, става недостъпен за него. Започва земният му път, включващ веригата от инкарнации, преодоляване на кармическите изпитания и – особено в нашето съвремие – срещите му с Пазача на прага и с Христос в етерния свят.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 16. Август 1910Въведение. „Децата на Луцифер” и „Великите посвете-ни” от Шуре. Благодарност към участниците в подго-товката на розенкройцерската мистерийна драма „Пор-тата на посвещението”. Художественото произведениекато опит за намиране на път към духовния свят.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17. Август, 1910Мистерията на пра-словото. Встъпителните думи наБиблията: „Bereschit bara elohim et haschamajim w`etha`arez. Творческата сила на еврейския език. Произходътна човечеството според началото на библейския разказза Сътворението.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18. Август, 1910Волевият характер на „ha`arez”. Състоянието „tohuwabohu. Елохимите. Разделянето на Земята и Слънцето.Изграждането на човешката форма от света на звуците.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 19. Август 1910Седемте дни на Сътворението. Първата Мойсеева кни-га като спомен за предходните планетарни състояния наЗемята. Нахлуването на светлинния елемент. Обособява-не на твърдия елемент от водните маси. Възникване нарастителния свят. Груповите души. Присъединяване навъншните космически сили към Земното съществуване.Образуване на животинските форми във въздушния и во-дния елемент.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20. Август 1910Елохимите. Еони или Духове на времето. Първите тридни от Сътворението. Светлина, етер, жизнен етер ипроцесите на сгъстяване: въздух, вода, земя. Въпроснитепроцеси като откровения от страна на душевно-духовнисъщества. Елохимите в йерархичния ред: Духове на фор-мата. Архаите или Духовете на личността като служи-тели на Елохимите. Духовете на личността в ПърватаМойсеева книга. „Ден първи”.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21. Август, 1910Светлината и мрака като две противоположни сили. На-предващите Архаи като служители на Елохимите в свет-лината, която изоставащите Архаи донасят като мрак.Будност и сън като градивни и разграждащи процеси, ивръзката им със Слънчевото и Сатурновото състояние.Дейността на Йерархиите в хода на разказа за Сътворе-нието.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22. Август 1910Дейността на Йерархиите в земния свят: Духове на воля-та или Престоли в земното естество; Духове на мъдрост-та или Кириотетес във водното естество; Духове надвижението или Динамис във въздушното естество; Ду-хове на формата или Ексузиаи (Елохими) във топлинно-то естество. В обкръжението на Земята: Херувимите иобразуването на облаци; Серафимите и светкавиците игръмотевиците. Елохимът-Яхве = седемте Елохими, кои-то се стремят към единство.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 23. Август 1910Композицията на първия и втория ден от Сътворение-то. Старата Луна. Предметното съзнание – присъщо наземните условия. Съзнанието на Йерархиите в условиятана Старата Луна и на Земята. Елохимите в първите днина Сътворението.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 24. Август 1910Човекът като първородно създание в началото на Сътво-рението. Неговите душевно-духовни качества в първитепет дни на Сътворението. Заложбите на Сетивнатадуша в първия, на Разбиращата душа във втория и наСъзнателната душа в третия ден на Сътворението. Раз-витие на физическия човек (като топлинно същество) вшестия ден на Сътворението. Преход към въздушнотоестество чрез Елохима-Яхве едва след шестия ден наСътворението. Влиянието на Луцифер.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25. Август 1910Отделянето на Слънцето от Земята. Адам и Ева. От-делянето на Луната от Земята. Съпоставимост междубиблейския разказ и фактите, до които стига „Тайнатанаука”. Лунното присъствие в Земята и в човека. Връзка-та между Луната и човешката самостоятелност. Бъде-щият разпад на земната материя.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26. Август 1910Съзвучие между Библията и ясновидското изследване.Създаване на мъжко-женския човек в шестия ден наСътворението. Шестият ден отговаря на Лемурийска-та епоха. Яхве и азовата природа на човека. Смисълътна „почивката” след Сътворението. Преходът към Ат-лантската епоха. Човекът слиза от духовния във физиче-ския свят последен, след всички други създания...

15,00 лв.

Изкуството и неговата световна мисия

8 лекции в Дорнах от 27. Май до 9. Юни 1923 и в Кристияния (Осло) на 18. и 20. Май 1923, Събр. съч. 276От съдържанието : Съизживяване на годишния кръговрат като форма на посвещение – Отношението на древните гърци към физическото тяло – Произход на архитектурата – Космическата метаморфоза на човешката глава - Трите измерение в архитектурата, двете измерения в живописта, едното измерение в музиката – Горните и долните Богове – Вътрешният живот на цветовете – Геният на езика – Древните мистерии и някогашното единство между изкуство, наука и религия – Септима, квинта и терца в музикалното изживяване – Силата на човешката фантазия – Мистерийните драми на Рудолф Щайнер...

9,00 лв.

Човешката и космическата мисъл

От съдържанието: Преход от абстрактното към образното мислене като преход от Духовете на формата към Духовете на движението – Възможността за разглеждане на света от 12 различни гледни точки чрез 12 равноправни мирогледи – Отношението на седемте мирогледни нагласи към към дванадесетте мирогледи – Мястото на човека в духовния Космос от гледна точка на спиритуалната астрология...

7,00 лв.

Апокалипсисът на Йоан

В увода си към първото издание на книгата през 1945 г. Мари Щайнер пише : „В продължение на доста време, въпреки многото молби, издателите отказваха да публикуват тези лекции под формата на книжно издание, понеже слушателите от 1908 г. не биха приели съкращенията, които стенографът беше принуден да прави. Така те щяха да бъдат лишени от разтърсващото изживяване: възпламеняващото слово, изречено в огъня на духа. Сега, след много години, тази подробност не изглежда толкова смущаваща и обективното величие на казаното изпъква все повече и повече."..

10,00 лв.