Търсене
0
Кошница
  • Ново Основни елементи на езотериката

Основни елементи на езотериката

  • Наличност В наличност
  • Автор РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • П-43
  • Продукта е разгледан: 114

  • 17,00 лв.





Сподели:

Целият курс бил всъщност вътрешна устна инструкция, тоест непредназначена нито за публичния, нито даже за общия кръг членове на Обществото, а само за малкото активни членове, които били персонално поканени за това. Така те трябвало да получат определена основа за своята собствена работа в „клоновете“. По тази причина няма пълен стенографски запис, а само бележки, които някои слушатели са правили за лично ползване. Тези записки на слушатели носят силно афористичен характер, който постоянно трябва да се има предвид, когато в резултат на съкращения или пропуски не винаги абсолютно ясно се удава да се проследи нишката на мисълта. Ако днес въпреки това тези записки се появяват в Събраните съчинения, то е защото те като цяло са абсолютно достоверни, а също и защото благодарение на тях са запазени ценни аспекти на духовнонаучното разглеждане на човека и света, които не могат да се срещнат в такава форма в по-късните лекции на Рудолф Щайнер. За пояснение и допълване на някои точки, особено относно космологията, следва да се обръщаме към написаните горе-долу по същото време трудове „Из хрониката Акаша“ и „Теософия“.

                                                                                                                                                   Хела Вийзбергер


"Това, което сега човек развива в чисто душевното приятелство като душевна способност, в Девакана става мъдрост, възможност да се изпита духовното в действителност. Доколкото човек е способен да влиза в подобни връзки, дотолкова той е подготвен за Девакана. И обратно, неспособността за установяване на душевни отношения е показател за неподготвеност за Девакана. Както за слепия не съществуват цветове, така и за такъв човек не съществува душевното. Доколкото човек се грижи за чисто душевните връзки, дотолкова се развиват очите му за Девакана. Тук действа правилото: който участва в живота на духа тук, там ще възприеме от духа само толкова, колкото е спечелил с дейността си тук. Оттук и огромната важност на живота на физическия план. В човешката еволюция не съществува друго средство за пробуждане на деваканичните органи, освен духовната дейност на физическия план. Това е градивна дейност, която се връща към нас под формата на деваканични сетивни органи. Няма нищо по-добро за подготовката за възприемане в Девакана от създаването на чисто духовни човешки връзки, връзки, в които първоначално липсват каквито и да е природни причини.
За да се завързват такива чисто духовни отношения, хората трябва да се обединяват в общества. Така Мастерите се стремят да влеят живот в потока на човечеството. Всичко, което става в такова общество с вярна нагласа, означава за всеки негов член отваряне на духовно око в Девакана. Всеки е способен тогава да вижда там това, което се намира на еднаква степен с възникналото тук. Ако е възникнала духовна връзка на физически план, тази връзка влиза в графата на всички тези неща, които се съхраняват след смъртта. Тя се запазва както за вече умрелия, така и за още живия. Намиращият се там остава свързан със същата връзка, както и останалият тук. Починалите осъзнават даже по-силно тези духовни отношения.
По такъв начин човек се възпитава за Девакана. Починалият запазва връзката със своите скъпи хора. Предишните връзки стават причини, предизвикващи следствия в Девакана. Затова деваканичният свят се нарича свят на следствията, а физическият – свят на причините. Висши органи могат да се отгледат само от семена, посети на физическия план и по никакъв друг начин. За това човек и се намира тук."


"Нещо друго, което също можем да срещнем в астралното пространство, е черният маг със своите ученици. За достигането на майсторство в черната магия ученикът преминава особено обучение. То се състои в това, че човек по определен начин привиква да измъчва, коли и убива животни. Това е азбука. Ако човек осъзнато издевателства над живите, това има определени последствия. Причинената по такъв начин болка, ако се предизвиква съзнателно, оказва съвсем особено въздействие върху астралното тяло на човека. Когато човек съзнателно разрязва нещо живо на определено място, той придобива известна сила.
В основата на всяка бяла магия стои правилото: не трябва да се придобива сила без самоотдаване. Когато се придобива сила чрез отдаденост, тя изтича от всеобщия жизнен източник на Вселената. Ако вземем жизнената енергия от отделно същество, това е кражба. Доколкото тази енергия принадлежи на определено обособено същество, тя уплътнява и усилва обособеността на битието на присвоилия я човек. А такова уплътняване прави последния годен за ученичество в кръговете, противостоящи на добрите Мастери.
Нашата Земя е бойно поле; тя е място за среща на две противоборстващи сили: десни и леви. Едните сили, белите, се стремят отново да одухотворят Земята, след като тя е достигнала определена степен на физическа плътност. Другите сили, левите или черните, искат да уплътнят Земята  до състояние, подобно на състоянието на сегашната Луна. Така след известно време Земята може да стане физически израз на стремежа или на добрите сили, или на злите. Тя ще стане физически израз на силите на доброто по силата на това, че човек, когато търси Аза си в съобщество, ще се съединява с обединяващите Духове. На Земята е съдено физически все повече и повече да се диференцира. Възможно е отделни нейни части да тръгнат по собствен път, така че всяка част да формира собствен аз. Това е черният път. Белият път води до обединение, до образуване на общ аз.
Ако все повече се потапяме все по-дълбоко в нас самите, задълбочаваме се в собствената си азова организация, искайки все повече и повече за самите себе си, ще се окажем напълно разединени. Напротив, ако се обединим, позволявайки в нас да вдъхва живот единният Дух, ако създадем общ център – тогава ще сме заедно. Да бъдеш черен маг означава все повече и повече да усилваш духа на обособеността. Някои адепти на черната магия са готови вече за присвояване на определени сили на Земята. Ако това им се удаде – което е много възможно, – Земята ще загине."

                                                                                                                               Р. Щайнер


ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

Първа лекция, Берлин, 26 септември 1905 г.
Значението на символа на змията. Гръбначни и безгръбначни животни. Слънчев сплит и система на гръбначния мозък. Вътрешно наблюдение посредством огъня кундалини. Дванадесет степени на съзнание: седем човешки и пет боготворчески. Дванадесетте апостоли като дванадесет степени на съзнание, изминати от Христос.

Втора лекция, 27 септември 1905 г. 
Дейност, мъдрост, воля: основни понятия в езотериката. Живот след смъртта. Появата на Пазача на Прага като двойник. Значение на изкупващата смърт на Христа. Влияние на Вулфила върху немския език. Хаосът на дейността на Запада и покоят на мъдростта на Изтока.

Трета лекция, 28 септември 1905 г.
Степени на съзнание на трите природни царства и човека. Светът на растенията като сетивен орган на Земята. Орган за ориентация в корена на растението и съответния орган в ухото на човека. Кръстът като символ на посоката на развитие на човека, животното и растението. Съзнание на растенията на ментален план; усещащи растения, идиоти и животни – на астрален план; минерали – на по-високо ниво на менталния план. Съзнание на човека на физически план и развитието му в посока по-високи степени на съзнание. Загадката на Сфинкса като указание за бъдещия образ на човека.

Четвърта лекция, 29 септември 1905 г.  
За съзнанието на пчелите и мравките. Алхимията и философският камък. Взаимоотношения между природните царства. Човекът на бъдещето.

Пета лекция, 30 септември 1905 г. 
Телесни състояния: твърдо, течно, газообразно; четири вида етер: топлинен, светлинен, химически и жизнен и съществуването им на седемте плана. Взаимовръзка между пасивни и активни органи: ухо и говор (или ларинкс); сърце и хипофиза; око и шишарковидна жлеза (епифиза). Развитие на хипофизата до активен топлинен орган, а на епифизата до активен зрителен орган. Толстой. Вулфила.


Шеста лекция, 1 октомври 1905 г.  
За различаването на възприемащи и творящи същества във връзка със седемстепенния ред на Блаватска: 1. Възприемащи елементарни същества; 2. Човекът като преходно възприемащо-творящо същество; 3. „Девственият човек“ от долемурийския период: Адам Кадмон и развитие на топлокръвните и студенокръвни животни; 4. Бодхисатвите: хора, развили се до творчеството, в смисъл на готовност за регулиране на по-нататъшното развитие; 5. Нирманакайя: извънземни творящи същества, способни да внесат нови импулси в земното развитие; 6. Питри (Отци): същества, способни да жертват самите себе си; 7. Истинските Богове. – Сърце и жлъчка.

Седма лекция, 2 октомври 1905 г. 
Развитие на съществата на старата Луна. Луната = Космос на Мъдростта. Йехова като йерархически чин. Преход от старата Луна към Земята. Начало на човешките инкарнации: съединение на две различни същества (духовна и физическа части) и следствието от това съединение – раждане и смърт. Кармата: мярка за уравновесяване в процеса на постепенно приспособяване на духовната и физическата части една към друга. Развитие на речта в миналото и бъдещето във връзка със съзнанието, живота и формата.

Осма лекция, 3 октомври 1905 г. 
Реинкарнация, културно развитие и Зодиак. Християнското инкарнационно учение. Употребата на вода или вино във връзка с познанието за реинкарнацията. Орденът на трапистите. Учението на Августин за предопределението.

Девета лекция, 4 октомври 1905 г. 
Физическото тяло като най-старата и най-съвършената част на четиричленното същество на човека. Самосъзнание и сетивно наблюдение. Седемте сетива във връзка със седемте плана и състояния на веществата. Образуване на бъдещата природа на Юпитер от мислите, чувствата и волевите импулси на съвременния човек. Материализмът като кармично следствие от предходния идеалистичен период. Поява на градовете и сагата за Лоенгрин. Причини за болестите.

Десета лекция, 5 октомври 1905 г. 
Женско етерно тяло на мъжа и мъжко етерно тяло на жената. Форма и цвят на астралното тяло и неговите обвивки: ауричното яйце. Развитие на ауричното яйце на човека в седемте състояния на формата на Земята. Отделяне на ауричното яйце на човека. Индивидуализирана астрална светлина. Четене в Акаша.

Единадесета лекция, 6 октомври 1905 г.
Участие на човека в живота на физическия, астрален и ментален свят. Развитие на самосъзнание в периода на спускането на физически план. Повторното издигане към висшите планове посредством възпитание в безкористност на желанията и мислите. Възможност за свобода на физически план. Действието и противодействието като кармична техника.

Дванадесета лекция, 7 октомври 1905 г.
Възникване на човешкото тяло. Огънят кундалини като средство за изследване на окултната анатомия. Работата на деваканичните сили над телесните обвивки и постепенното изместване на тези сили от силите на Аза. Влияние на деваканичните сили върху живота след смъртта. Пребиваване в Девакана и прераждането. Животът след смъртта при самоубийство или насилствена смърт.

Тринадесета лекция, 8 октомври 1905 г.
Божественото учение на Дионисий Ареопагит. Църковната структура – външен израз на вътрешния йерархичен миров ред. Преобразуване на флората, фауната и минералното царство посредством дейността на човека след смъртта. За влиянията и същността на деваканичните сили и планетарните духове.

Четиринадесета лекция, 9 октомври 1905 г.
Пребиваване на човека в Девакана в периода между смъртта и новото раждане. Образуването на деваканичните органи на Земята посредством духовната дейност и душевните отношения (живот в група). Физическият свят като свят на причините, Деваканът като свят на следствията. Три степени на ученичество. Осмата сфера. Дванадесет нидана или кармически сили.

Петнадесета лекция, 10 октомври 1905 г.
Импулсиране на европейската история – започвайки от 14. век и чак до Френската революция – от розенкройцерите. Обучение по елементарна теософия в розенкройцерските школи. Три понятия: Мъдрост, Красота, Сила във връзка с преобразуването на минералното, растителното и животинското царства. Дванадесетте сили на кармата (нидани).

Шестнадесета лекция, 11 октомври 1905 г.
Кармично въздействие относно действия, думи и мисли. Противоположност на кармата: творчество от нищото. Преживяване на нирвана.


Седемнадесета лекция, 12 октомври 1905 г.
Три степени на мисловния живот: абстрактни мисли, имагинации, интуиции. Отец, Син (Слово) и Свети Дух, или Първи, Втори и Трети Логос. Карма и петте скандхас.

Осемнадесета лекция, 16 октомври 1905 г.
Човекът от атлантския и лемурийски период. Двойният произход на човешката природа и обединение на двете части в лемурийския период. Осмата сфера. Двучленност на физическото, етерното и астралното тяло на съвременния човек.

Деветнадесета лекция, 17 октомври 1905 г.
За някои видове елементарни същества от астралния свят. Азури. Йехова като божество на низходящия Кама-принцип; Христос, възходящият Будхи-принцип. Черна и бяла магия. Естествени и изкуствени елементарни същества.

Двадесета лекция, 18 октомври 1905 г.
За съществата и преживяванията в астралния свят. Черна и бяла магия. Необходимост от сериозно обучение за вярна представа за астралния свят. Техника на прераждането. Спомняне на изминалия живот непосредствено след смъртта и виждане на бъдещия преди новото раждане.

Двадесет и първа лекция, 19 октомври 1905 г.
За техниката на прераждането: Закон за действието и противодействието относно действията, чувствата и мислите. Необходимост от занимание с изкуство за теософския живот. Преминаване през астралния свят и света на Девакана в живота след смъртта и подготовка за следващия земен живот.

Двадесет и втора лекция, 24 октомври 1905 г.
Проблемът за смъртта като въпрос на съзнание. Двойствеността: вътрешна същност (монада) и физически-астрален човек; разликата в развитието им до момента на обединение в лемурийския период. Поява на кармата. Мъдрост, Красота, Сила като отражение на Манас, Будхи и Атма.

Двадесет и трета лекция, 25 октомври 1905 г.
Оплождане с Духа (монадата) в лемурийския период. Предходните степени на земното развитие: Сатурн, Слънце, Луна. Слънчевите и лунните предци на човека. Противоположност в намеренията на Йехова и Луцифер. Поява на двата пола, раждането и смъртта. Обръщане на земната ос. Възникване на пракармата. Борбата между Йехова и Луцифер. Християнството и учението за инкарнациите и кармата.

Двадесет и четвърта лекция, 26 октомври 1905 г.
Обзор на земното развитие I : раси, глобуси, кръгообороти.

Двадесет и пета лекция, 27 октомври 1905 г.
Обзор на земното развитие II : планети или съзнание, кръгообороти или елементарни царства, глобуси или състояния на формата; в християнски смисъл: сила, царство (мъдрост) и великолепие (слава).

Двадесет и шеста лекция, 28 октомври 1905 г.
Обзор на земното развитие – III: четвърти земен кръгооборот. Отделяне на Слънцето и Луната. Съединяване на астралното тяло на човека с монадата. Вмешателството на луциферическите същества и борбата на Йехова с Луцифер. Елементарни същества в атлантския период. Възникване на металите. Названията на дните от седмицата във връзка с планетарното развитие.

Двадесет и седма лекция, 30 октомври 1905 г.
За трите Логоса, или за формата, живота и съзнанието (творение от нищото) като за три степени на развитие. За елементарните същества и възникването на астралните същности благодарение на физическите действия на хората.

Двадесет и осма лекция, 31 октомври 1905 г.
За сетивните органи във връзка с различните видове етер. Отношенията между микрокосмос и Макрокосмос. Развитие на различните състояния на съзнание в различните епохи на следатлантския период.

Двадесет и девета лекция, 3 ноември 1905 г.
Действие на кармата по отношение на народите. Болести на времето и болести на нациите. Класовото противопоставяне и националният морал. Борбата на Михаил срещу Мамон в седемдесетте години на 19. век. Борбата на всички срещу всички и преодоляването ѝ посредством развитието на братството. Поява на кислородното дишане. Връзката между свободата, раждането, смъртта и болестите. Произход на треската (повишената температура). Загадката на Сфинкса, загадка на бъдещето.

Тридесета лекция, 4 ноември 1905 г.
Възникване на различните видове хранене. Значение на началото на употребата на вино. Социализмът на Запада и Изтока като социализъм на производството и потреблението.


Тридесет и първа лекция, 5 ноември 1905 г.
За древната Атлантида. За формирането на пета коренна раса или за следатлантското време. Индийска, персийска, халдейска и европейска култури на следатлантския период. Съвременният материализъм. Подготовката на новата духовна култура – задача на Централна Европа.

Информация за книгата
Събр. съч. GA 93a
Автор Рудолф Щайнер
Категория Лекции
Издателство Издателско ателие Аб
Език Български
Преводач Евгени Мангуров
ISBN 9789547370505
Издание Първо издание, 2018 година
Формат Меки корици, 302 страници

Напишете отзив

Моля идентифицирайте се или се регистрирайте, за оставяне на отзив.

Най-разглеждани

Тайната на четирите темперамента

Издателството предлага второто българско издание на този лекционен цикъл като напомня, че необоходимо условие за разбиране на текста и за езотерична работа с него е поне предварителното проучване на "Въведение в Тайната наука".В настоящото издание са включени следните трудове на Щайнер:* Тайната на четирите темперамента;* Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията;* Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.09.1922;* Педагогика и изкуство;* Педагогика и морал;* Лекции върху възпитанието;* Лекции върху социалния живот и троичното устройство на социалния организъм. ..

10,00 лв.

От Исус към Христос

10 лекции, изнесени в Карлсруе от 4 до 14 октомври 1911 г.От съдържанието: Окултна характеристика на йезуитизма – Екстремно усилване на Исусовия принцип – Идеята за прераждането в книгата на Лесинг „Възпитанието на човешкия род“ – Реинкарнация и карма от антропософска гледна точка – Аполоний от Тиана – Блез Паскал и Владимир Соловьов – Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години – Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос – Фантомът на физическото тяло и неговото разрушение: грехопадението – Двете деца Исус – Заратустра и Соломоновият Исус – Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията; езотеричният път към Христос: Причастието в Духа и силата на медитацията..

14,00 лв.

Духовните същества в небесните тела и природните царства

"Когато развием съчувствие, любов или симпатия към друга човешка душа, изживяваме в себе си според способностите си не това, което ни засяга – защото това не би било изживяването на съчувствие и любов, – а преживяваме радостите, страданията, болките и удоволствията на другата душа. В момента, в който, изпълнени със състрадание, съумеем да бъдем погълнати от душата на друг човек – едно непредубедено наблюдение може да ни научи на това, –  ние действително живеем извън обикновеното си съзнание, потапяме се вътре в другата душа. Тук пред душата ни застава една дълбока тайна на живота. Тя е толкова по-дълбока, ако при това преминаване в другия, чувствата ни са от морално естество, не се замайваме и съзнанието ни не изчезва. Показател за моралността на даден човек е доколко той е в състояние да запази напълно съзнанието си, когато изживява не собствените си мъки и радости, а страданията и радостите на някоя чужда душа."                                                                                                                                  Рудолф ЩайнерДуховните същества в небесните тела и природните царстваОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хелзинки, 3 април 1912 г.Пътят към виждане на елементарните същества в етерното тяло наЗемята: синьото на небето, зеленото на растителната покривка, бялотона снежната покривка събуждат морални усещания: благочестието,разбирането за веществото. По тона и неговата октава преживявамехармонията на желанията и разума. Зад металния елемент окултниятпоглед открива същества с добре очертани форми: елементарнитесъщества на Земята. Във валящия дъжд и във вдигащите се мъгливинаги има преобразуващи се същества: елементарните същества наводата. Те изваждат от Земята растенията през пролетта.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1912 г. Елементарните същества на въздуха се появяват, проблясващисветкавично. Те живеят в увяхването и умирането, грижат се заузряването. Елементарните същества на огъня са пазителите накълновете. Астралното тяло на Земята се преживява от спящия човек.В него живеят духове на циклите на времената, които предизвикватсмяната на сезоните. Те въртят Земята около нейната ос и така пораждатденя и нощта. Човекът не трябва да губи паметта и съвестта си приокултното си развитие. Тогава той може да се събуди в своя аз и дагледа Слънцето също и нощем в неговия ход. Светът на природнитедухове се изразява в природните сили, този на духовете на циклите навремената – в природните закони, а на планетарния дух – в смисъла наприродата.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 април 1912 г. Човекът води вътрешен живот. Ангелите живеят в абсолютната истина:това, което възприемат, е откровение на вътрешната им природа въввъншния свят. Вместо вътрешния си живот те преживяват изпълванес дух. Те са водачите на отделните хора, водачи на народите саархангелите, а на епохите – архаите; техни потомци са природнитедухове на Земята, тези на архангелите – природните духове на водата,а на ангелите – тези на въздуха. Ако човекът върши дела на любов,той става по-богат, а не по-беден. Това е представено в образа начаша с вода, която, когато се изпразва, става все по-пълна. Обучениеза превъзмогване на обикновения вътрешен живот. За това служиматематиката.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 6 април 1912 г. На първата степен на ясновидството човекът използва астралното ситяло. Това, което възприема в него, после може да си го спомни. Навтората степен – етерното си тяло. Тогава той внася ясновидството вобикновеното състояние на съзнанието си и разпознава съществатаот втората йерархия: властите, силите, господствата. Той се чувствапотопен в другите същества – в обикновеното съзнание на товаприличат състраданието и любовта. При съществата от вторатайерархия откровението на тяхното същество остава назад като нещосамостоятелно, а във вътрешността им се възбужда живот, който севъзприема като духовно звучене, като музика на сферите. Властитепридават формата на всичко живо; в смяната на формите се изразяватсилите. В гледането на физиономията, а после и на формите на листотои цвета човекът разпознава господствата. Съществата от вторатайерархия имат за потомци груповите души на растенията и животните.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 април 1912 г.На третата степен на ясновидството ставаме едно с наблюдаванотосъщество. Тогава възприемаме съществата от първата йерархия:престолите, херувимите и серафимите. Те отделят изцяло свояотпечатък от себе си: техният вътрешен живот представлявасъздаването на други същества. Техни потомци са духовете на циклитена времената. Висшите същества имат власти като най-нисшата сисъставна част, след това сили, господства, престоли, херувими исерафими. Те гледат нагоре към триединството: Баща, Син, Светидух. Външната форма на един дух на формата е планетата; зад негоса духовете на движението, на мъдростта, на волята, херувимите исерафимите. В атмосферните явления действат силите; съзнанието напланетата са господствата; престолите регулират неговото движение впространството; херувимите привеждат тези движения в унисон еднос друго, а серафимите регулират хармонията на отделните планетарнисистеми една с друга. Най-горната троичност управлява в мировотопространство в отделните планетарни системи като обвивки.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 април 1912 г. Луциферическите духове имат стремежа да развият самостоятеленвътрешен живот. Така те се превръщат в духове на неистината.Вместо да се изпълнят с висшите йерархии, те се отцепват от тях.Една планета представлява това, което изпълва с етерна субстанцияцялото пространство, ограничено от нейната привидно елипсовиднатраектория. Духовете на формата, които владеят етерната сфера нададена планета, действат от Слънцето. Срещу това отвън навътредействат луциферическите духове на властите и по този начинсе получава едно вгъване: физическата планета – нашата Земя –представлява в действителност дупка в мировото пространство.Счупената форма е материя. Серафимите и херувимите са носители насветлината от Слънцето. На тях им противодействат луциферическитедухове и отхвърлят светлината обратно. Това е изложил първоЗаратустра, който нарича духа на Слънцето Ахура Мазда, а бунтовнитедухове на мрака – Ангра Майню.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 10 април 1912 г.Духовните същества от серафимите до духовете на мъдросттауправляват развитието на Слънцето, на неподвижните звезди. Додуховете на формата стига сферата на влияние на планетите, а доархангелите – тази на Луната. Астралното тяло прониква мозъка идалака, етерното тяло – черния дроб, а азът – кръвоносната система.Луните представляват трупа на планетарната система, планетите – наживото физическо тяло, като животните на Земята. Неподвижнатазвезда, Слънцето, окултно прави впечатлението като етерните телана растенията: в нея е етерното тяло на планетарната система, коетостига до най-външния ѝ край. В духовните същества на планетитеимаме и астралното тяло. Вредните сили на луциферическите съществасе събират от кометата, която възниква наново най-вече едва принавлизането си в планетарната система и после отново изчезва, докатоотново поема на път извън измерението на пространството. В кометатадействат серафимите и херувимите.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 11 април 1912 г. Развиващият се окултно трябва да се научи да гледа на света по начинана възприемане на ангелите. Той не вижда нищо от физическите тела,но все още има спомен за небесните тела. Те се представят като нещоминало. Наблюдавайки Луната, той бива пренесен в прадревнотолунно състояние. Тя се е превърнала в Земя, благодарение на работатана властите. Ако ясновиждащият поглед се насочи към планетите,той възприема и един споменен образ. Ако човекът изпитва самосъчувствие и любов, тогава физическото Слънце изчезва. Човекътго е виждал в египетските мистерии в среднощ: той се връща назадв прадревното слънчево състояние на Земята. Съкровището нанибелунгите представлява в действителност един талисман от злато.Човекът има аз във физическия свят, груповият аз на животните е наастралния план, този на растенията – в девакана, а на минералите –във висшия девакан. При показването на растенията през пролеттаастралното тяло на растенията в астралния свят усеща заспиване, апри увяхването им през есента – събуждане. Ако човек троши камъни,астралното тяло на минералите усеща доволство в девакана. Ако тойизтръгва растението с неговия корен, астралното тяло на растениетоизпитва болка в астралния свят.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1912 г. Разумът е деен и в животинското царство: осите произвеждат хартия. Отшестата до седмата планета груповите азове на животните въздействатвърху главните видове на животинското царство. Модифицирайкиго, в него действат 12-те зодиакални знака. Тези групови азове сапотомци на силите, дали астралното тяло на човека на старата Луна.Съответстващите им луциферически духове специфицират от планетитечовешкия род на основни раси. Силите инспирират от планетитеголемите културни импулси, например от окултния Меркурий – този набудизма. Поради това Е. П. Блаватска казва: Буда = Меркурий. Върхуастралното тяло на растенията от планетите въздействат потомците насилите. Те пораждат спираловидните листни разклонения. В посокатана стеблата на растенията груповите азове на растенията действат отСлънцето. Те са потомци на господствата. Духовете на циклите навремената свързват спиралния принцип на движение с принципа встеблото: спиралния принцип чак до разположените кръгообразнотичинки и действащия в стеблото принцип, който стига чак до плодника.По време на прадревното Слънчево състояние господствата са далина човека етерното му тяло. Сега те действат надолу от Слънцето въввертикала на растението. Седмината риши са дали спомените отновона седемте големи култури на Атлантида, но над това за тях се намираВишвакарман. Заратустра нарича този дух на мъдростта Ахура Мазда,египтяните – Озирис, който е убит от Тифон и който среща човека едваслед смъртта. През четвъртия следатлантски културен период Христосбива непосредствено инспириран в продължение на три години оттози слънчев дух на мъдростта. Той е духът на единението на земнатакултура – Западът приема Христовия импулс от Изтока.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1912 г. Кристалните форми на минералното царство се обясняват с начинана въздействие на духовете на формата или техните потомци.Етерният елемент струи от силите надолу от планетите и създавасвоите субстанции: от Сатурн – оловото, от Юпитер – калая, от Марс– желязото, от окултната Венера – медта, а от окултния Меркурий– живака. Астралният елемент на минерала идва от господстватаили техните потомци на Слънцето. Луциферическите духове намъдростта струят от Слънцето от етерния елемент върху Земята исъздават златото, а равновесието отново се установява чрез етернитепотоци от Луната, които създават среброто. Духовете на мъдросттаживеят в неподвижните звезди. Тяхната физическа светлина идва отлуциферическите духове на мъдростта. Груповият аз на минералитедейства от извън планетарната система чрез престолите или технитепотомци. Ако станат луциферически, те се проявяват в метеоритеи кометите. При преминаването им през планетарната система теприсъединяват към себе си минерален елемент, който произлизасъщо и от престолите. Сатурн по-рано е показвал опашка, коятопо-късно се е скъсила в затворения му пръстен. Той представлявасъщото като опашка на комета. Уран и Нептун са планети, които садолетели много по-късно. От луциферически същества на степента напрестолите кометата придобива минерално естество. Властите създаватпървоначално груповия аз на хората, който после се диференцира отдругите същества от различните йерархии – Яхве е отражението наХристос от Луната. Също и за Е. П. Блаватска Яхве представлява луненбог, а Луцифер е негов противник. Христос е истинският Луцифер.Такива разглеждания на небесните светове трябва да се превърнат вморален извор на сила, който да въдворява хармония и мир на Земята.Окултизмът и инициацията , публична лекцияХелзинки, 12 април 1912 г. Живот след смъртта, прераждане и съдба. Познаваме само това, в чиетосъздаване можем да вземем участие. Нашият дневен живот представлявапроцес на унищожение, който отново се изравнява творчески презнощта. Състраданието и любовта ни позволяват да проникнем в нещочуждо, а отвътре ни говори съвестта от един по-висш свят. Обучениеточрез медитация и концентрация за постигане на висши познания водиотначало до преживяване на образи, които човекът сам е създал. Потози начин той взема участие в един творчески процес. Инспирациятае по-висше състояние. В по-ранни епохи обучението е ставало подръководството на гуруто, който в настоящето трябва да се замени отенергичното волево решение на самия човек. Културата на настоящетоне търпи вече позоваването на адепти. Е. П. Блаватска все още сепозовава на гурута...

16,00 лв.

Как човечеството отново да намери Христос Как човечеството отново да намери Христос

Осем лекции, изнесени в Дорнах и Базел от 22 декември 1918 до 1 януари 1919 г.Този лекционен цикъл е изнесен в една мъчителна епоха от историята на Европа и света. Първата световна война току-що е приключила. През тази първа следвоенна Коледа на 1918, въпреки незарастналите рани, мизерията и глада, животът като че ли отново си поема дъх, възприемателната способност на хората нараства, сърцата се отварят към бъдещето, и това – наред с много други фактори – позволява на Рудолф Щайнер да насочи духовно-научните се изследвания към една област, в която той навлиза за пръв път...

12,00 лв.

Азът и неговият двойник

Професор д-р мед. Олаф Кооб (1943), дейност като училищен лекар във Фрайбург и Ванне-Айкел Германия; международна лекторска и семинарна дейност, свързана с антропософията; дългогодишна практика в специализираната клиника за болни с наркотична зависимост в Салем-Оберстенвайлер; изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последващите заболявания; международен консултант по въпросите на наркотиците; преподавател по медицина във Висшето специално училище и арт терапия в Отерсберг/Бремен; лекарски кабинет в Берлин; лекар в Лечебно-педагогически терапевтикум в Берлин.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Тайната на двойственосттаЗа онези, които тръгнаха по света да научат що е страх Пияницата и Берлинските камбани Мотиви за двойника в литературата Двойници и сенки Сенките на съдбата Уилям Уилсън и митът за Каин и Авел Физическият двойник Органите като входни врати за демонични сили Азът и демоните Демонизиране на 20. столетие. Хитлер Сянката на любовта Проблемът на мъжката и женската същност Сянката на народите «О, двойнико! О, бледи спътнико!» Взаимоотношения между конституциятана аза и ландшафта Гьоте като прототип на модерния човек За ежедневната психология на злото Душевна работа..

15,00 лв.

Еволюцията от гледна точка на истината

От съдържанието: Духовете на волята: бушуващ океан от смелост – Ужасът пред свръхсетивния свят – Защо Хегеловата философия е непосилна за човека – Двата полюса на душевния живот: безкористното себезаличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието – Христос като космически екстракт на милостта и състраданието – Резигнацията като противоположност на волята – Резигнацията на Боговете като причина за изоставането на Луциферическите същества – За връзките между човешката свобода и злото – Хайнрих фон Клайст и предишните планетарни въплъщения на Земята..

7,00 лв.

Апокалипсисът на Йоан

В увода си към първото издание на книгата през 1945 г. Мари Щайнер пише : „В продължение на доста време, въпреки многото молби, издателите отказваха да публикуват тези лекции под формата на книжно издание, понеже слушателите от 1908 г. не биха приели съкращенията, които стенографът беше принуден да прави. Така те щяха да бъдат лишени от разтърсващото изживяване: възпламеняващото слово, изречено в огъня на духа. Сега, след много години, тази подробност не изглежда толкова смущаваща и обективното величие на казаното изпъква все повече и повече."..

14,00 лв.

Изкуството и неговата световна мисия

8 лекции в Дорнах от 27. Май до 9. Юни 1923 и в Кристияния (Осло) на 18. и 20. Май 1923, Събр. съч. 276От съдържанието : Съизживяване на годишния кръговрат като форма на посвещение – Отношението на древните гърци към физическото тяло – Произход на архитектурата – Космическата метаморфоза на човешката глава - Трите измерение в архитектурата, двете измерения в живописта, едното измерение в музиката – Горните и долните Богове – Вътрешният живот на цветовете – Геният на езика – Древните мистерии и някогашното единство между изкуство, наука и религия – Септима, квинта и терца в музикалното изживяване – Силата на човешката фантазия – Мистерийните драми на Рудолф Щайнер...

10,00 лв.

Евангелието на Йоан

В тези лекции, изнесени пред членове на Антропософското общество Рудолф Щайнер говори с особено интимен тон и разкрива за пръв път определени резултати от своите духовно-научни изследвания, които позволяват правилното разбиране на редица основни събития, описани в Евангелието на Йоан, като майката на Исус,  разговорът на Исус с Натанаил, сватбата в Кана Галилейска, последното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус, появата на Възкръсналия край Генисаретското езеро, неверния Тома. Очертани са трите епохи от историята на християнството: 1. Епохата преди идването на Христос Исус2. Максималното навлизане на човешкия дух в материята и профанизиране на християнството3. Духовното разбиране на християнството с помощта на антропософията..

12,00 лв.

Човешката и космическата мисъл

От съдържанието: Преход от абстрактното към образното мислене като преход от Духовете на формата към Духовете на движението – Възможността за разглеждане на света от 12 различни гледни точки чрез 12 равноправни мирогледи – Отношението на седемте мирогледни нагласи към към дванадесетте мирогледи – Мястото на човека в духовния Космос от гледна точка на спиритуалната астрология...

8,00 лв.