Търсене
0
Кошница

Връзката между живите и мъртвите

  • Наличност С поръчка
  • Автор РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • П-22
  • Продукта е разгледан: 583

  • 14,00 лв.





Сподели:

Когато наблюдаваме смъртта от физическата страна на битието, тя ни изглежда като края на това битие, като нещо, което за физическото наблюдение се явява като небитието. Погледнато от другата страна, смъртта като такава се явява най-величественото нещо, което може да се изправи пред човешката душа. Защото то означава, че човекът винаги може да има усещането за победа на духовното битие над физическото. И докато ние тук, във физическия живот, никога не можем да имаме представа за нашето раждане – никой човек няма представа за своето раждане, никой човек не може да знае нещо за рождението си от земната си опитност, – и така, колкото малко тук, във физическия живот, можем да наблюдаваме нещо, свързано с нашето раждане, толкова сигурно можем да видим, ако сме напълно съзнателни след смъртта, събитието на нашата смърт. Но в това събитие няма нищо мъчително и тягостно, там то е най-великото, най-великолепното, най-красивото, което можем да имаме пред душата си. Защото то представя цялото величие на факта, че от смъртта произхожда съзнанието, себесъзнанието в духовния свят, че всъщност смъртта се явява пробудител на себесъзнанието в духовния свят.

                                                                        Рудолф Щайнер


ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

Животът между смъртта и ново раждане

Връзката на живите с мъртвите. Постепенната трансформация на трупа в топлина. Смъртта като пробудител на себесъзнанието в духовния свят. Житейската картина. Разтварянето на етерното тяло във външния етерен свят. Душевни упражнения посредством усещания за цветовете: възможността за възприемане на етерния свят между сетивно впечатление и представа. Живописта на Дорнахската сграда. Външният свят става за мъртвия мисловен; чувство и воля остават свързани в него. Общуване между живите и мъртвите. Мъртвият трябва да пресъздава мислите на духовния свят. Мислите на обичащите го хора извисяват неговото битие. Старото ясновидство например на Майстер Бертрам при представянето на грехопадението (Луцифер като змия с човешка глава). Отричането на чувство и воля от днешната наука поради липсващи паралелни телесни процеси. Какво е истинно понятие? Независимостта на понятието от битието. Днешната липса на истинно понятие например в една вестникарска статия [за Рудолф Щайнер]. За книгата на Ернст Хекел „Мисли за вечността“. Значението на саможертвената смърт и съзнанието на хората за това. Мантра: „От смелостта на бойците...“


Съставните части на човека между смъртта и ново раждане:

Аз като най-нисша част, обгърнат от дух-себесъщност (Geistselbst), дух-живот (Lebensgeist) и човек-дух (Geistesmensch). Постигане на себесъзнание чрез виждане на собствената смърт и чрез възникналото „празно пространство“. Житейската картина: виждане на всеобщия миров етер; обгръщане с един вид дух-себесъщност. Продължаващото действие на неизразходваните етерни тела при ранна смърт в примера с Тео Файс и сградата на Гьотеанума. Протичащият в обратен ред живот, направляван от духа-себесъщност в света на последствията (камалока). „Прегледът“ на изминалия земен живот посредством духа-живот и посаждане на сили за новия земен живот. За наследяването в случая с Гьоте: действието на индивидуалността в поколението. „Философията на като-че-ли“ и Фриц Маутнер. Възгледи на съвременната наука за мисленето, чувствата и волята. „Разцветът“ на материализма през 1840 г. За изследванията на взаимовръзките на мозъчната структура и престъпността; допълнения чрез духовната наука. Развитие на материализма в материалистически спиритизъм. Старото ясновидство в примера с грехопадението на Майстер Бертрам (Луцифер като змия с човешка глава). Идеалът на духовната наука. Отделянето на Антропософското движение от Теософското и световните процеси.


За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта

Съставните части на човека. Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света. Виждането на панорамата на живота. Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота. Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам. Значението на жертвената смърт и на човешкото съзнание за това.


Как се преодолява душевната нищета на съвремието?

Изграждането на съзнателната душа като задача на петата следантлантска културна епоха. Особености на четвъртата културна епоха: бързи запознанства между хората и взаимна духовна дейност. Съвременното трудно запознанство и разбиране благодарение на засилващата се индивидуализация. Самота и егоизъм като отличителни белези на съзнателната душа. Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1. Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност. Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2. Свобода на мисълта. Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности. Опасността от душевна нищета. Изисквания: „История на индивидуалното човешко развитие“, способност за преценка, мисловна независимост. 3. Духовно познание: знания за духовните същества. Отдалечаването на Христос от сферите на Ангелои; тяхното спасение чрез Христовите мисли на хората. Способността за преценка срещу авторитета чрез помощта на по-висши същества. Пример за правилно познание без издигане към духовното познание: брошурата на Ф. Малинг „Мисловният свят на интелигенцията“. Значението на едно ново разбиране на Мистерията на Голгота за съзнателната душа.


Кармични влияния

Значението на духовната наука за нашата епоха. За заниманието с житейски загадки. Въпроси за съдбата в пример с ранната смърт на близък човек. Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с мислите на изоставения). Укрепване на азовото съзнание чрез ранна насилствена смърт (поради нещастен случай). Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят. Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот. Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта. Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки. Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик). Безсмислието на предложеното в книгата „решение“ (освобождаване на човека от съзнателност чрез любовта).


Житейските лъжи на съвременното културно човечество

Навлизането в духовната наука и свързаните с това трудности. Необходимостта от духовно познание. Разпространяващият се материализъм на 19. век и противопоставящият му се спиритизъм на окултни кръгове като опит за доказване на духовния свят. Дискредитиране на окултния изследовател чрез машинации. Трудностите на значими личности при признаването на духовния свят, например в книгата на Жорес „Социализъм и патриотизъм“ (житейските лъжи на Жорес при признаването на Жана д‘Арк) и в „Мисловният свят на интелигенцията“ на Ф. Малинг. Материализмът в медицината и възможностите на духовната наука в тази област. Днешното объркване на естественонаучното и теологичното понятие за душата например при един теолог (А. В. Хунцингер). Необходимостта от радикални мисли в действителността и признаване на духовния свят за изграждането на нов житейски ред.


Връзката между живите и мъртвите

Елементарният свят и неговите въздействия. Възникване на имагинации в етерното тяло чрез съжителството с ближните и интереса на душата към света. Сродство на етерното тяло с множество елементарни същества. Особената връзка към собственото еквивалентно етерно същество; съединяването на етерното тяло с него след смъртта и създаването на един вид планетна система заедно с други елементарни същества. Етерното тяло на мъртвите като „комутатор“ в общуването между живи и мъртви. Предпоставки за получаване на имагинации от някой мъртъв: душевни връзки с него; задълбочаване в нещо лично, например в неговия почерк; участие в болката на близките. Душевният свят. Общи връзки на различни хора с едно и също астрално същество. Инспирации от мъртвите посредством задълбочаване в техните навици. Възприемането на ариманическо-луциферическите въздействия върху хората от мъртвите; непринуден интерес към ближните като условие за сближаване с тях. По-ранното инстинктивно знание на хората под въздействието на мъртвите. Правилно въздействие в душевността на живите през първите тридесет години след смъртта. Въздействия от мъртви като причина за душевни борби. Въздействието на мъртвите чрез интуиции във възгледите на хората; сравнение с действието на архаите. Необходимостта от връзка с импулсите на мъртвите (пример: връзката на Рудолф Щайнер с Гьоте).


Връзката на човека с духовния свят

Отношението на човека към физическия и елементарния свят. Възприятието на елементарния (етерния) свят. Бъдещото имагинативно виждане. Отношението на нашето етерно тяло като самостоятелно елементарно същество към други елементарни същества – сравнение със Слънчевата система. Болестта като отражение на нередности в това отношение. Навлизане на духовни принципи в медицината. Въздействието на мъртвия върху навиците на живия чрез неговото отхвърлено етерно тяло. Възприемането на луциферическите и ариманическите влияния от мъртвия. Днешната психоанализа и нейната връзка с подсъзнаваното („първична животинска тиня“). Духовната година в отношение към физическата година (както Сатурн към Слънцето). Връзката между човека и Космоса в примера на платоническата мирова година. За Уран и Нептун. Въздействието на мъртвите върху имагинативното, инспиративното и интуитивното познание; тяхното влияние върху възгледите на хората след тридесет години. Последователност в еволюцията чрез въздействието от духа на умрелите (пример: връзката на Р. Щайнер с Гьоте). Сравнение на периода Камалока с ембрионалния стадий. Изживяването на мъртвите от околността. Причината за повтарящите се земни животи: подтик за медитация. Въздействието на най-висшите йерархии върху мъртвия. Розенкройцерската медитация.

Информация за книгата
Автор Рудолф Щайнер

Напишете отзив

Моля идентифицирайте се или се регистрирайте, за оставяне на отзив.

Най-разглеждани

Тайната на четирите темперамента

Издателството предлага второто българско издание на този лекционен цикъл като напомня, че необоходимо условие за разбиране на текста и за езотерична работа с него е поне предварителното проучване на "Въведение в Тайната наука".В настоящото издание са включени следните трудове на Щайнер:* Тайната на четирите темперамента;* Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията;* Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.09.1922;* Педагогика и изкуство;* Педагогика и морал;* Лекции върху възпитанието;* Лекции върху социалния живот и троичното устройство на социалния организъм. ..

10,00 лв.

От Исус към Христос

10 лекции, изнесени в Карлсруе от 4 до 14 октомври 1911 г.От съдържанието: Окултна характеристика на йезуитизма – Екстремно усилване на Исусовия принцип – Идеята за прераждането в книгата на Лесинг „Възпитанието на човешкия род“ – Реинкарнация и карма от антропософска гледна точка – Аполоний от Тиана – Блез Паскал и Владимир Соловьов – Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години – Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос – Фантомът на физическото тяло и неговото разрушение: грехопадението – Двете деца Исус – Заратустра и Соломоновият Исус – Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията; езотеричният път към Христос: Причастието в Духа и силата на медитацията..

14,00 лв.

Духовните същества в небесните тела и природните царства

"Когато развием съчувствие, любов или симпатия към друга човешка душа, изживяваме в себе си според способностите си не това, което ни засяга – защото това не би било изживяването на съчувствие и любов, – а преживяваме радостите, страданията, болките и удоволствията на другата душа. В момента, в който, изпълнени със състрадание, съумеем да бъдем погълнати от душата на друг човек – едно непредубедено наблюдение може да ни научи на това, –  ние действително живеем извън обикновеното си съзнание, потапяме се вътре в другата душа. Тук пред душата ни застава една дълбока тайна на живота. Тя е толкова по-дълбока, ако при това преминаване в другия, чувствата ни са от морално естество, не се замайваме и съзнанието ни не изчезва. Показател за моралността на даден човек е доколко той е в състояние да запази напълно съзнанието си, когато изживява не собствените си мъки и радости, а страданията и радостите на някоя чужда душа."                                                                                                                                  Рудолф ЩайнерДуховните същества в небесните тела и природните царстваОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хелзинки, 3 април 1912 г.Пътят към виждане на елементарните същества в етерното тяло наЗемята: синьото на небето, зеленото на растителната покривка, бялотона снежната покривка събуждат морални усещания: благочестието,разбирането за веществото. По тона и неговата октава преживявамехармонията на желанията и разума. Зад металния елемент окултниятпоглед открива същества с добре очертани форми: елементарнитесъщества на Земята. Във валящия дъжд и във вдигащите се мъгливинаги има преобразуващи се същества: елементарните същества наводата. Те изваждат от Земята растенията през пролетта.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1912 г. Елементарните същества на въздуха се появяват, проблясващисветкавично. Те живеят в увяхването и умирането, грижат се заузряването. Елементарните същества на огъня са пазителите накълновете. Астралното тяло на Земята се преживява от спящия човек.В него живеят духове на циклите на времената, които предизвикватсмяната на сезоните. Те въртят Земята около нейната ос и така пораждатденя и нощта. Човекът не трябва да губи паметта и съвестта си приокултното си развитие. Тогава той може да се събуди в своя аз и дагледа Слънцето също и нощем в неговия ход. Светът на природнитедухове се изразява в природните сили, този на духовете на циклите навремената – в природните закони, а на планетарния дух – в смисъла наприродата.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 април 1912 г. Човекът води вътрешен живот. Ангелите живеят в абсолютната истина:това, което възприемат, е откровение на вътрешната им природа въввъншния свят. Вместо вътрешния си живот те преживяват изпълванес дух. Те са водачите на отделните хора, водачи на народите саархангелите, а на епохите – архаите; техни потомци са природнитедухове на Земята, тези на архангелите – природните духове на водата,а на ангелите – тези на въздуха. Ако човекът върши дела на любов,той става по-богат, а не по-беден. Това е представено в образа начаша с вода, която, когато се изпразва, става все по-пълна. Обучениеза превъзмогване на обикновения вътрешен живот. За това служиматематиката.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 6 април 1912 г. На първата степен на ясновидството човекът използва астралното ситяло. Това, което възприема в него, после може да си го спомни. Навтората степен – етерното си тяло. Тогава той внася ясновидството вобикновеното състояние на съзнанието си и разпознава съществатаот втората йерархия: властите, силите, господствата. Той се чувствапотопен в другите същества – в обикновеното съзнание на товаприличат състраданието и любовта. При съществата от вторатайерархия откровението на тяхното същество остава назад като нещосамостоятелно, а във вътрешността им се възбужда живот, който севъзприема като духовно звучене, като музика на сферите. Властитепридават формата на всичко живо; в смяната на формите се изразяватсилите. В гледането на физиономията, а после и на формите на листотои цвета човекът разпознава господствата. Съществата от вторатайерархия имат за потомци груповите души на растенията и животните.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 април 1912 г.На третата степен на ясновидството ставаме едно с наблюдаванотосъщество. Тогава възприемаме съществата от първата йерархия:престолите, херувимите и серафимите. Те отделят изцяло свояотпечатък от себе си: техният вътрешен живот представлявасъздаването на други същества. Техни потомци са духовете на циклитена времената. Висшите същества имат власти като най-нисшата сисъставна част, след това сили, господства, престоли, херувими исерафими. Те гледат нагоре към триединството: Баща, Син, Светидух. Външната форма на един дух на формата е планетата; зад негоса духовете на движението, на мъдростта, на волята, херувимите исерафимите. В атмосферните явления действат силите; съзнанието напланетата са господствата; престолите регулират неговото движение впространството; херувимите привеждат тези движения в унисон еднос друго, а серафимите регулират хармонията на отделните планетарнисистеми една с друга. Най-горната троичност управлява в мировотопространство в отделните планетарни системи като обвивки.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 април 1912 г. Луциферическите духове имат стремежа да развият самостоятеленвътрешен живот. Така те се превръщат в духове на неистината.Вместо да се изпълнят с висшите йерархии, те се отцепват от тях.Една планета представлява това, което изпълва с етерна субстанцияцялото пространство, ограничено от нейната привидно елипсовиднатраектория. Духовете на формата, които владеят етерната сфера нададена планета, действат от Слънцето. Срещу това отвън навътредействат луциферическите духове на властите и по този начинсе получава едно вгъване: физическата планета – нашата Земя –представлява в действителност дупка в мировото пространство.Счупената форма е материя. Серафимите и херувимите са носители насветлината от Слънцето. На тях им противодействат луциферическитедухове и отхвърлят светлината обратно. Това е изложил първоЗаратустра, който нарича духа на Слънцето Ахура Мазда, а бунтовнитедухове на мрака – Ангра Майню.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 10 април 1912 г.Духовните същества от серафимите до духовете на мъдросттауправляват развитието на Слънцето, на неподвижните звезди. Додуховете на формата стига сферата на влияние на планетите, а доархангелите – тази на Луната. Астралното тяло прониква мозъка идалака, етерното тяло – черния дроб, а азът – кръвоносната система.Луните представляват трупа на планетарната система, планетите – наживото физическо тяло, като животните на Земята. Неподвижнатазвезда, Слънцето, окултно прави впечатлението като етерните телана растенията: в нея е етерното тяло на планетарната система, коетостига до най-външния ѝ край. В духовните същества на планетитеимаме и астралното тяло. Вредните сили на луциферическите съществасе събират от кометата, която възниква наново най-вече едва принавлизането си в планетарната система и после отново изчезва, докатоотново поема на път извън измерението на пространството. В кометатадействат серафимите и херувимите.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 11 април 1912 г. Развиващият се окултно трябва да се научи да гледа на света по начинана възприемане на ангелите. Той не вижда нищо от физическите тела,но все още има спомен за небесните тела. Те се представят като нещоминало. Наблюдавайки Луната, той бива пренесен в прадревнотолунно състояние. Тя се е превърнала в Земя, благодарение на работатана властите. Ако ясновиждащият поглед се насочи към планетите,той възприема и един споменен образ. Ако човекът изпитва самосъчувствие и любов, тогава физическото Слънце изчезва. Човекътго е виждал в египетските мистерии в среднощ: той се връща назадв прадревното слънчево състояние на Земята. Съкровището нанибелунгите представлява в действителност един талисман от злато.Човекът има аз във физическия свят, груповият аз на животните е наастралния план, този на растенията – в девакана, а на минералите –във висшия девакан. При показването на растенията през пролеттаастралното тяло на растенията в астралния свят усеща заспиване, апри увяхването им през есента – събуждане. Ако човек троши камъни,астралното тяло на минералите усеща доволство в девакана. Ако тойизтръгва растението с неговия корен, астралното тяло на растениетоизпитва болка в астралния свят.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1912 г. Разумът е деен и в животинското царство: осите произвеждат хартия. Отшестата до седмата планета груповите азове на животните въздействатвърху главните видове на животинското царство. Модифицирайкиго, в него действат 12-те зодиакални знака. Тези групови азове сапотомци на силите, дали астралното тяло на човека на старата Луна.Съответстващите им луциферически духове специфицират от планетитечовешкия род на основни раси. Силите инспирират от планетитеголемите културни импулси, например от окултния Меркурий – този набудизма. Поради това Е. П. Блаватска казва: Буда = Меркурий. Върхуастралното тяло на растенията от планетите въздействат потомците насилите. Те пораждат спираловидните листни разклонения. В посокатана стеблата на растенията груповите азове на растенията действат отСлънцето. Те са потомци на господствата. Духовете на циклите навремената свързват спиралния принцип на движение с принципа встеблото: спиралния принцип чак до разположените кръгообразнотичинки и действащия в стеблото принцип, който стига чак до плодника.По време на прадревното Слънчево състояние господствата са далина човека етерното му тяло. Сега те действат надолу от Слънцето въввертикала на растението. Седмината риши са дали спомените отновона седемте големи култури на Атлантида, но над това за тях се намираВишвакарман. Заратустра нарича този дух на мъдростта Ахура Мазда,египтяните – Озирис, който е убит от Тифон и който среща човека едваслед смъртта. През четвъртия следатлантски културен период Христосбива непосредствено инспириран в продължение на три години оттози слънчев дух на мъдростта. Той е духът на единението на земнатакултура – Западът приема Христовия импулс от Изтока.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1912 г. Кристалните форми на минералното царство се обясняват с начинана въздействие на духовете на формата или техните потомци.Етерният елемент струи от силите надолу от планетите и създавасвоите субстанции: от Сатурн – оловото, от Юпитер – калая, от Марс– желязото, от окултната Венера – медта, а от окултния Меркурий– живака. Астралният елемент на минерала идва от господстватаили техните потомци на Слънцето. Луциферическите духове намъдростта струят от Слънцето от етерния елемент върху Земята исъздават златото, а равновесието отново се установява чрез етернитепотоци от Луната, които създават среброто. Духовете на мъдросттаживеят в неподвижните звезди. Тяхната физическа светлина идва отлуциферическите духове на мъдростта. Груповият аз на минералитедейства от извън планетарната система чрез престолите или технитепотомци. Ако станат луциферически, те се проявяват в метеоритеи кометите. При преминаването им през планетарната система теприсъединяват към себе си минерален елемент, който произлизасъщо и от престолите. Сатурн по-рано е показвал опашка, коятопо-късно се е скъсила в затворения му пръстен. Той представлявасъщото като опашка на комета. Уран и Нептун са планети, които садолетели много по-късно. От луциферически същества на степента напрестолите кометата придобива минерално естество. Властите създаватпървоначално груповия аз на хората, който после се диференцира отдругите същества от различните йерархии – Яхве е отражението наХристос от Луната. Също и за Е. П. Блаватска Яхве представлява луненбог, а Луцифер е негов противник. Христос е истинският Луцифер.Такива разглеждания на небесните светове трябва да се превърнат вморален извор на сила, който да въдворява хармония и мир на Земята.Окултизмът и инициацията , публична лекцияХелзинки, 12 април 1912 г. Живот след смъртта, прераждане и съдба. Познаваме само това, в чиетосъздаване можем да вземем участие. Нашият дневен живот представлявапроцес на унищожение, който отново се изравнява творчески презнощта. Състраданието и любовта ни позволяват да проникнем в нещочуждо, а отвътре ни говори съвестта от един по-висш свят. Обучениеточрез медитация и концентрация за постигане на висши познания водиотначало до преживяване на образи, които човекът сам е създал. Потози начин той взема участие в един творчески процес. Инспирациятае по-висше състояние. В по-ранни епохи обучението е ставало подръководството на гуруто, който в настоящето трябва да се замени отенергичното волево решение на самия човек. Културата на настоящетоне търпи вече позоваването на адепти. Е. П. Блаватска все още сепозовава на гурута...

16,00 лв.

Как човечеството отново да намери Христос Как човечеството отново да намери Христос

Осем лекции, изнесени в Дорнах и Базел от 22 декември 1918 до 1 януари 1919 г.Този лекционен цикъл е изнесен в една мъчителна епоха от историята на Европа и света. Първата световна война току-що е приключила. През тази първа следвоенна Коледа на 1918, въпреки незарастналите рани, мизерията и глада, животът като че ли отново си поема дъх, възприемателната способност на хората нараства, сърцата се отварят към бъдещето, и това – наред с много други фактори – позволява на Рудолф Щайнер да насочи духовно-научните се изследвания към една област, в която той навлиза за пръв път...

12,00 лв.

Азът и неговият двойник

Професор д-р мед. Олаф Кооб (1943), дейност като училищен лекар във Фрайбург и Ванне-Айкел Германия; международна лекторска и семинарна дейност, свързана с антропософията; дългогодишна практика в специализираната клиника за болни с наркотична зависимост в Салем-Оберстенвайлер; изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последващите заболявания; международен консултант по въпросите на наркотиците; преподавател по медицина във Висшето специално училище и арт терапия в Отерсберг/Бремен; лекарски кабинет в Берлин; лекар в Лечебно-педагогически терапевтикум в Берлин.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Тайната на двойственосттаЗа онези, които тръгнаха по света да научат що е страх Пияницата и Берлинските камбани Мотиви за двойника в литературата Двойници и сенки Сенките на съдбата Уилям Уилсън и митът за Каин и Авел Физическият двойник Органите като входни врати за демонични сили Азът и демоните Демонизиране на 20. столетие. Хитлер Сянката на любовта Проблемът на мъжката и женската същност Сянката на народите «О, двойнико! О, бледи спътнико!» Взаимоотношения между конституциятана аза и ландшафта Гьоте като прототип на модерния човек За ежедневната психология на злото Душевна работа..

15,00 лв.

Еволюцията от гледна точка на истината

От съдържанието: Духовете на волята: бушуващ океан от смелост – Ужасът пред свръхсетивния свят – Защо Хегеловата философия е непосилна за човека – Двата полюса на душевния живот: безкористното себезаличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието – Христос като космически екстракт на милостта и състраданието – Резигнацията като противоположност на волята – Резигнацията на Боговете като причина за изоставането на Луциферическите същества – За връзките между човешката свобода и злото – Хайнрих фон Клайст и предишните планетарни въплъщения на Земята..

7,00 лв.

Апокалипсисът на Йоан

В увода си към първото издание на книгата през 1945 г. Мари Щайнер пише : „В продължение на доста време, въпреки многото молби, издателите отказваха да публикуват тези лекции под формата на книжно издание, понеже слушателите от 1908 г. не биха приели съкращенията, които стенографът беше принуден да прави. Така те щяха да бъдат лишени от разтърсващото изживяване: възпламеняващото слово, изречено в огъня на духа. Сега, след много години, тази подробност не изглежда толкова смущаваща и обективното величие на казаното изпъква все повече и повече."..

14,00 лв.

Въведение в тайната наука

Основно съчинение на Рудолф Щайнер, публикувано за пръв път през 1910 г. като един вид продължение на „Теософия“ (Събр. съч. 9) и „Как се постигат познания за висшите светове“ (Събр. съч. 10). Представлява най-всеобхватното изложение в творчеството на автора, който проследява възникването и еволюцията на човека в един сам по себе си подвижен и развиващ се Космос. Характерно за описанията е, че те са постигнати в едно състояние на съзнанието, което – без да губи своята яснота, познавателна сила и логическа последователност на мисленето – фактически е преодоляло своята зависимост от физическия човешки мозък...

18,00 лв.

Индивидуални духовни същества и тяхното въздействие в душата на човека

„Съвременните хора, които възприемат представи тук, във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта. Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земнофизическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят...В бъдеще обаче физическата Земя ще стане труп и хората биха застанали пред ужасната перспектива да се осъдят като души да обитават един труп, ако не се решат да се вживеят в духовния свят, да се вкоренят в духовния свят.И ако не усвоим духовни понятия, това е именно най-доброто средство отвъд да нямаме светлина. Но когато човек няма светлина, се движи извън сферата, която би трябвало да осветява, връща се обратно към Земята и като мъртъв броди като разрушителен център по Земята, най-многото от време на време може да бъде използван от някой черен магьосник, за да му доставя инспирации за някакви особени процедури и за разрушителна дейност на Земята...Така чрез духовните идеи и понятия ние си изработваме мъдростта, от която се нуждаем, за да имаме светлина отвъд, иначе всичко там ще бъде тъмно. Защото това, което тук е усвоено като мъдрост, отвъд е светлина, духовна светлина. Мъдростта е духовна светлина. Да, за да не бъде мрачно отвъд, се нуждаем от мъдрост.“                                                                                                                    Рудолф ЩайнерОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душаПублична лекция в Санкт Гален, 15 ноември 1917 г.Тайната на двойника. Географска медицинаСанкт Гален, 16 ноември 1917 г.ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯПърва лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г. Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г. ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТАИНДИВИДУАЛНИ ДУХОВНИ СЪЩЕСТВАИ ЕДИННАТА ОСНОВА НА СВЕТА..

14,00 лв.

Човешката и космическата мисъл

От съдържанието: Преход от абстрактното към образното мислене като преход от Духовете на формата към Духовете на движението – Възможността за разглеждане на света от 12 различни гледни точки чрез 12 равноправни мирогледи – Отношението на седемте мирогледни нагласи към към дванадесетте мирогледи – Мястото на човека в духовния Космос от гледна точка на спиритуалната астрология...

8,00 лв.