Търсене
0
Кошница

Какво значение има окултното развитие на човека

  • Наличност В наличност
  • Автор: РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • 52
  • Преводач: Димо Даскалов
  • GA: GA 245
  • Брой страници: 200

  • 12,00 лв.




Този лекционен цикъл е първият, който Рудолф Щайнер изнася след като той и неговите последователи напускат теософските среди и през Февруари 1913 г. учредяват Антропософското общество. Едва по този начин, след отхвърлянето на една доктрина, целяща да наложи чужди и несъответствуващи на епохата методи за духовно развитие, стана възможно утвърждаването на антропософията като „един път на познание“, чиито единствен източник са духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер.


ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хага, 20. Март 1913 г.

Изменения в човешките обвивки под въздействие на езотериката
Органите на физическото тяло стават все по-самостоятелни
и независими едно от друго, все по-подвижни.
Повишена чувствителност към местоживеенето, сезоните и храните.
Алкохолът като противник на човешкия Аз.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Март 1913 г.

Вътрешното изживяване на стимулиращите средства
Отношението на хранителните средства към нашата планетарна
система. За естеството на стимулиращите средства. Албумин,
мазнини, захар. Кафе, чай, шоколад. Сърдечно-съдовата
система като огледален образ на макрокосмическото действие
на Слънцето. Мозъчните процеси като изображение на звездното
небе.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Март 1913 г.

Еволюция на човешките сетива
За вътрешното възприемане на четирите вида етер: топлинен,
светлинен, химически, жизнен.
Слуховият орган и пробуждане
на космическите спомени.
Метаморфози на паметта.
Възприемане на собствения темперамент.
Тацит и Омир.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 23. Март 1913 г.

Диференцираното изживяване на етерния свят.
Изживяване на външния етер като живо същество. Четирите
темпераменти. Отстраняване на сетивните изживявания.
Вибрациите на етерното тяло при меланхолика и холерика.
Вътрешно диференциране на етерното тяло.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24. Март 1913 г.

Метаморфоза на преценките, чувствата и волята.
Чувство на срам и на благодарност в хода на езотеричното
развитие. Изработване на вътрешен усет за времепротичане.
Неегоистичните чувства като духовно задължение. За възможността
на човека да наблюдава етерните процеси. Вредните
елементарни Същества и тяхното отпадане от еволюцията на света.


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 25. Март 1913 г.

Легендата за Рая и легендата за Граал
Органите на физическото тяло през погледа на ясновидеца
и чувството на неизмерима тъга. Появата на Луцифер.
Имагинацията за Рая. Етерното тяло като последен остатък
от един величествен жив организъм. Най-фините сетивни
впечатления и най-благородният екстракт от минералното
царство като храна за човешкия мозък. Легендата за Граал.


СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26. Март 1913 г.

Астралност и егоистичност. Амфортас и Парсифал
Еманципация на астралното тяло; неговият същински
характер: егоизмът. Необходимостта от прерастване на личните
интереси (Амфортас) в мирови интереси (Парсифал). Свети
Августин. Помиряване между астралност и егоистичност.
Тримата Фаустовци събрани в Гьотевия „Фауст”.


ОСМА ЛЕКЦИЯ, 27. Март 1913 г.

Пазачът на прага. Каин и Авел.
Ледената самотност като противовес на егоизма в астралното
тяло. С имагинацията за Рая се приближава и срещата с Пазача
на прага. Засилване на познанието чрез способността да се
пренасяме в другите същества. Изходната точка за издигане
до висшите Йерархии. Злоупотреба с познанието и черната
магия. Разказът за Каин и Авел от окултна гледна точка.


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28. Март 1913 г.

Кентавърът и сфинксът. Луцифер и Ариман
Ясновидският поглед върху първоначалната човешка форма
и пробуденото съзнание по време на съня. Имагинацията за
Рая. Кентавърът и сфинксът. Луцифер като дух на красотата
и егоистичността. Ариман като дух на страха. Мефистофел:
двамата изкусители, слети в един образ. Физическото идване
на Христос: защита срещу Ариман-Мефистофел. Етерното
идване на Христос: препятствие срещу бъдещите влияния на
Луцифер.


ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 29. Март 1913 г.

Мировите картини на етерното тяло
Физическото тяло: разделено на 12 космически картини, чрез
които говорят Йерархиите. Слънцето: образ на астралното
тяло; планетите: многочисленост на човешкото Себе.
Превръщане на Съзнателната душа в Имагинативна душа, на Разсъдъчната
душа в Инспиративна душа, на Сетивната душа в Интуитивна душа.