Стенописите от тракийския храм в Казанлък, обикновено считан за гробница, са образно отражение на вътрешния път, който човешката душа изминава в древността при посвещението в дионисиевите мистерии. Тяхната централна сцена, която с основание се разглежда като „сватбена“, пресъздава най-свещената от всички мистерийни опитности на сливане на душата на посветения с архетипната божествена Световна Душа. Целта на това е възстановяването на нейното божествено първоединство отпреди времето на грехопадението и разделянето на половете. В случая това не става чрез физическото свързване с жена, а чрез божественото безполово съединяване с Женския Световен Принцип, чийто образ е жената на трона.
Както личи по всичко, Тракия е едно от местата, където мистериите от дионисиев тип се запазват най-дълго и продължават да функционират приблизително до началото на 3 век пр. Хр. Невъзможността за по-нататъшното провеждане на техните посветителско-оздравителни процедури води до необходимостта от поетапното им закриване и затварянето на подмогилните им храмове чрез зазиждането на входовете и пълното покриване с пръст. В този вид те постепенно се откриват от археолозите през 20. и 21. век. Съдейки по датировката, храмът в Казанлък е един от последните, където се практикуват дионисиевите мистерии, които днес са напълно забравени. Изкусно нарисуваните стенописи, изпъстрени с безпрецедентно за световното мистерийно изкуство изобилие от детайли, от една страна представляват тяхното последно „сбогом“ към външния свят, а от друга – служат за спомен и напомняне за времето на възкресението им, което наближава.
Март Атанасов е роден през 1969 г. В Пловдив, инженер, изследовател в областта на древното изкуство и автор на книгите „Земният лик на Бога“, „Рокфелер център в Ню Йорк и тайните жестове на масонството“, „Богомилството. Неговият манихейски произход и връзката му с Орфей“.
