В тази книга, считана за задължително помагало в
антропософския път на познание, подробно са разгледани условията, постиженията,
но и опасностите в хода на окултното обучение; тя е едно съзнателно и
респектиращо противопоставяне на източния окултизъм.
В началото на XX век Рудолф Щайнер предсказва, че всред човечеството все повече ще нараства потребността от опитности и изживявания, различни от тези, които произтичат от интелектуалното логическо мислене. Този вид мислене вярваше, че е открило форма на познание, освободена от оковите на миналото и водеща до истинско познаване на човека и Космоса. Днес обаче все повече хора изпитват копнеж за духовно познание, черпещо от силите на душата и разума.
Най-издаваната книга на Р. Щайнер става все по-съвременна и необходима поне по две причини. Първо, защото удовлетворява духовния стремеж, основан на обективното научно мислене, което авторът използва за пълното разбиране на духовните факти. И второ, защото посочва, че пътят към духовния свят е труден, опасен и изисква пълен самоконтрол на мислите, чувствата и волята.
Четирите книги на Р. Щайнер: "Философия на свободата", "Теософия", "Как се постигат познания за висшите светове" и "Въведение в Тайната наука" изграждат основата за разбиране и възприемане на антропософската духовна наука.
У всеки човек са стаени способности, благодарение на които той може да постигне познания за висшите светове. Мистикът, гностикът и теософът винаги говорят за едни свят на душите и на Духовете, който за тях е толкова действителен, колкото предметите, които физическите очи виждат и физическите ръце докосват. Във всеки миг слушателят може да заяви: тези опитности могат да станат мои, стига да развия определени сили, които днес все още дремят в мен. Единственият въпрос е откъде да започна, за да пробудя тези способности. Указанията могат да дадат само хората, които вече разполагат с тези способности.„...Всяка
антропософска книга разчита на това, да бъде възприета с помощта на дълбоките
вътрешни изживявания на човека. Едва тогава постепенно настъпва един вид
разбиране за нещата. В началото то може и да е твърде слабо. Но то може – и
трябва – да се появи. По-нататъшното на свръхсетивното познание непрекъснато
укрепва, особено чрез упражненията, описани в „Как се постигат познания за
висшите светове?“ (Рудолф Щайнер, „Моят жизнен път“, Събр. съч. 28, гл. 33)
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Условия 2. Вътрешно спокойствие 3. Степени на посвещението 4. Подготовка 5. Просветление 6. Контрол над мислите и чувствата 7. Посвещението 8. Практически указания 9. Условията за окултно обучение 10. Върху някои от действията на посвещението 11. Промени в сънищата на окултния ученик 12. Непрекъснатост на съзнанието 13. Разкъсването на личността 14. Пазачът на Прага 15. Живот и смърт 16. Послеслов