Търсене
0
Кошница

Възникване на естествените науки

  • Наличност В наличност
  • Автор: РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • 62
  • Преводач: Димо Даскалов
  • GA: GA 326
  • Брой страници: 160

  • 9,00 лв.




Естествените науки са навлезли в такава възраст, когато ученият трябва да се запита откъде идва и накъде отива, дали самият той е само продукт на отминалите епохи, или носи в своето съзнание зародиша на бъдещето. Не става дума за доказване или  оспорване на научни тези. Важното и решаващо задължение на учения е не друго, а индивидуалната му свързаност с духовния свят: както с неговите висши области, така и със застрашителните сили, които в своите „Антропософски ръководни принципи“ ( Събр. съч. 28)  Рудолф Щайнер нарече „под-природа“.
    

През нощта на 31. Декември 1922, непосредствено преди шестата лекция от този цикъл избухва пожарът, унищожил до основи изработената от дърво сграда на първия Гьотеанум в Дорнах. На следващия ден, веднага след този тежък удар на съдбата, под товара на огромната духовна и практическа отговорност, произтичащи от трагичното събитие, Рудолф Щайнер застава пред ораторския пулт и изнася поредната лекция.


ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24. Декември 1922 г.

Коледното настроение. Модерните естествени науки
носят зародиша на новия духовен живот. Николай Кузан-
ски и „Братята в общия живот”. Съборът в Базел. „Docta
Ignorantia”. Майстер Екхард и „нищото”. Възгледите на
Тома Аквински. Скотус Еригена. Сигурността на матема-
тиката.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25. Декември 1922 г.

Симптоматологично разглеждане на историята. Пневма-
тологична фаза. Мистична фаза. Математическа фаза. Де-
мокрит и представата му за атомите. Как да си възвърнем
вътрешния смисъл на трите пространствени измерения.
Коперниковата планетарна система.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26. Декември 1922 г.

Математиката е извлечена от нашата двигателна система.
Изживяването за кръвта. Мистика и математика. Координат-
ната система и абстрактното изживяване на пространството.
Спиноза. Модерното математическо мислене вече не е свър-
зано с вътрешните изживявания на човека. Предпоставки
за откритията на Коперник и Уйлям Харви.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27. Декември 1922 г.

Птоломей и Коперник. Джордано Бруно в прехода между
стария и новия светоглед. Математиката и астрономията
на Нютон откъснаха човека от Бога. Пространството като
„сензориум на Бога”. Противниците на Нютон: Бъркли
и Гьоте. Възраженията на Бъркли срещу изчисленията с
безкрайно малките величини. Науката за неживата природа
изисква от нас отново да открием Духа в природата.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28. Декември 1922 г.

Учението на Джон Лок за разликата между първичните и
вторичните качества и неговата несъстоятелност. Рихард
Вале: „В мозъка няма нищо, което да не съществува в нерви-
те”. Вайсман: безсмъртието на едноклетъчните организми.
Математиката на Спиноза в неговата „Етика”. Поанкаре и
атомизмът.


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Януари 1923 г.

Познавателният проблем при Лок. Образните изживявания
на първичните и вторичните качества. Несигурните раз-
личия между човека и животното. Междучелюстната кост.
Възраженията на Гьоте. Природонаучните изследвания не
се интересуват от душевно-духовната същност на човека.


СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Януари 1923 г.

Липсващият познавателен мост между човека и света.
Изгубената опитност на древните: „Светлината в мен е
противоположната сила на тежестта”. Законите на Галилей.
Несъгласията с Аристотел. Коперник и Кеплер. Възникване
на понятието „гравитация”. Гален: четирите елемента и
четирите телесни течности. Съвременният човек вече няма
вътрешната опитност за тежестта, движението и скорост-
та, които са станали чисто физически явления. Теория на
относителността.


ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Януари 1923 г.

В края на миналия век новото отношение на духовния
свят към физическия свят отваря пътя към истинското
духовно познание. Скотус Еригена. Учението на Гален за
телесните сокове и философите от предсократовата ера.
Джон Лок. Душевно-дихателното изживяване в системата
йога; Азово-топлинното изживяване в пневматологията.
Последните проблясъци на древната наука на посвещението
през Средновековието. Йоханес Скотус Еригена. Парацелз
и Якоб Бьоме. Ятрохимическата школа.


ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Януари 1923 г.

Разривът между външната наука за природата и вътрешна-
та наука за човека. Как да внесем отново живот в идеята,
която си съставяме за физическите явления. Неодушевената
природа съставлява едно крайно състояние на живота;
етерната природа съставлява неговото начално състояние.
Една хермафродитна наука: Физиологията, която трябва
да се разпадне на една една реална химия и на една реална
психология. Същност на болестните и терапевтичните
процеси. Философия на свободата.