Първият том от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (общо 354) е плод на интензивните му занимания с възгледите на Гьоте през интервала от 1884 до 1897 година. За младия Щайнер те са отправната познавателна точка за изграждането на неговата „антропософски ориентирана духовна наука“.
Гьоте, като достоен представител на Петата следатлантска епоха, можа да преодолее своето езичество по два начина. От една страна той стигна до своето грандиозно природознание, дало на света учението за цветовете и за морфологията, а от друга страна, издигайки се високо над науката, създаде и онези несравними художествени образи, които откриваме в „Приказка за зелената змия и красивата Лилия“ и във „ Фауст“.