Търсене
0
Кошница
  • Ново Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане

Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане

  • Наличност В наличност
  • Автор: РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • 51
  • Преводач: Димо Даскалов
  • GA: GA 153
  • Брой страници: 136

  • 9,00 лв.




Тези лекции, изнесени от Рудолф Щайнер точно преди началото на Първата световна война пред членовете на Антропософското общество, са известни още като "Виенският цикъл". Тук той описва панорамната реалност на духовните светове, в които човек навлиза след смъртта, говори за радостите и страданията, изживявани в тези светове от хората с различни характери, за образа на "идеалния човек", изживяван от душите, за мировия среднощен час, за по-дълбоките причини зад такива явления като материализъм и престъпност, за процеса, водещ към ново раждане в света на сетивата и защо е трябвало да загубим прякото възприемане на духовните светове. Щайнер прави тези описания под формата на величествени духовни имагинации, разцъфнали от кълновете на трите Розенкройцерски сентенции. Освен това, той описва методите, чрез които може да се развие пряко възприемане в душевно-духовните светове.


ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Виена, 9 април 1914 г.

Четирите вътрешни сфери на човешкия душевен живот:
възприемане, мислене, чувства, воля. Духовни опитности в
пространството извън тялото чрез тяхното усилване.


ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 април 1914 г.

Напускане на тялото чрез усилване на паметовите способности;
изживяване на чистото време преди инкарнацията. Религиозност,
изкушение, възпитание в пред-рождения поток на времето.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 април 1914 г.

Изграждане на фантома при сетивните усещания. Сенковидните
образи на мисленето. Състоянието на „нероденост” в чувствата
и волята. Живото възприемане и вътрешното виждане
в предхристиянските времена. Действията на Христос.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1914 г.

Различните изживявания в духовния свят и на физическия
план. Преобразяване на мъдростта в жизнени сили; творческата
сила на чувстващата воля; земната подготовка за импулсирането
на живота в духовния свят.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1914 г.

Процесите между смъртта и Мировия среднощен час. Имагинативният
поглед към напуснатите обвивки. Разгръщане на съзнанието в духовния свят; освобождаване на земно-свързаните
душевни сили: спомени, чувства и воля. Общуване и самота в духовния свят. Мировият среднощен час.


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1914 г.

Как душата изживява Мировият среднощен час. Извън-времевото
действие на миналото като духовен външен свят. Преобразяване
на миналите събития и дела в човешки способности.
Карциномно образувание в социалния живот. Гледни
точки при създаване на духовно-етерния първообраз за следващия
земен живот. Духовният излишък на сили породен от
действието на Христовия импулс.