„Докато човешката душа си представя мировите явления с помощта на образи, тя все още остава тясно свързана с тях. Тя вижда себе си като част от мировия организъм, а не като самостоятелно цяло, намиращо се извън него. Разделението между света и душата настъпва едва тогава, когато човешкото мислене се окаже лишено от образи. Едва тогава мисленето става възпитател на човека.”
Рудолф Щайнер
