Търсене
0
Кошница

Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки - том 2

  • Наличност 2 - 3 Дни
  • Автор: РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • 54
  • Преводач: Димо Даскалов
  • GA: GA 236
  • Брой страници: 376

  • 18,00 лв.




Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки  - том 2

Седемнадесет лекции, изнесени в Дорнах от 6 април до 29 юни 1924 г.


ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:

Обсъждане на кармата в историческото развитие на човечеството


ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6. Април 1924 г.

Конкретни кармически връзки. Бейкън от Верулам
и Комениус. Маркс и Енгелс. Ото Хауснер


ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12. Април 1924 г.

Езотерична черта в настоящото антропософско
движение. Взаимодействие между кармически
свързаните души в предиземното съществуване.
Бейкън и въздействието на неговите импулси
върху Леополд фон Ранке, респективно на Комениус
върху Шлосер. Действие, преминаващо от
едната инкарнация в другата. Конрад Фердинанд Майер.


ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23. Април 1924 г.

Историческият живот на човечеството трябва
да бъде включен в разглеждането на самият човек.
Предишните епохи се пренасят в по-късните
епохи чрез самия човек. Песталоци, Кондрат
Фердинанд Майер, Емерсън, Херман Грим.


ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26. Април 1924 г.

Как стои въпросът с прераждането на посветените
от миналото? Различия на редуващите
се един след друг земни животи. Необходимост
от приспособяване към новите условия
на цивилизацията и на живота. Предишното знание
бива затрупано, но то не се изгубва, а
се проявява по друг начин. Важният въпрос на
предноазиатските мистерии през първите столетия
на християнската ера. Древната мъдрост
на посвещението от минали земни съществувания
се проявява сега в поетическото творчество.
Ибсен, Франк Ведекинд, Хьолдерлин, Хамерлинг.


ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27. Април 1924 г.

Необикновеното във всекидневието. Забележителните
човешки характери от историята
се превръщат в душевни импулси за следващите
земни съществувания. Престолонаследникът
Рудолф Австрийски. Доброто и злото в светлината
на кармата. Въпросът за съдбата като
морално изживяване на човека. Значението на
храмовата архитектура, култа и протичащата
в образи медитация: Задълбоченото вътрешно
познание и правилното сетивно усещане. Сградата
на Гьотеанума като възпитателно средство
за постигане на кармичното виждане.
Обсъждане на кармата в индивидуалния
човешки живот


ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4. Май 1924 г.

Чрез обективното разглеждане на кармата се
влива една жива нравственост в нашето душевното
устройство. Недостатъчният стремеж
на човека да се освободи от себе си и да се
отдаде на нещо друго; засиленият егоизъм като
опасност за духовния стремеж. Кармическо
изравняване в живота на кармически свързаните
хора по времето между смъртта и новото раж7
дане; човекът излиза от себе си и влиза в другия.
Кармата хвърля предварително своите сенки или
светлини. Практически кармически упражнения
чрез заличаване на видимия човек така, че зад
него да станат видими сатурновите, слънчевите
и лунните импулси.


СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9. Май 1924 г.
Вътрешни упражнения на душата, целящи
виждането на кармата. Придобиването на
правилна гледна точка чрез проникването с
това, което съществува в света като мъдри
начинания, е началото на познавателния път.
След това човекът трябва да може да чака. Чрез
енергичното издигане на изживяваните събития
в съзнанието, човек достига до изграждането
на образа чрез астралното тяло във външния
етер. По-късно така овеществените образи чрез
етерното тяло, ще бъдат преработени чрез
физическото тяло. За превръщането на волята
във виждане се изисква духовно напрежение
чрез дейността на душата, както и абсолютна
разсъдливост на главата и топлина на сърцето.


ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 10. Май 1924 г.

Кармическо разглеждане по отношение на
физическото външно устройство, физиономията,
мимиката на човека. Материята е външното
откровение на душевно-духовното; формата
на човека и нейните възможности за движение
са отражение на духовния свят. Разглеждане
на нервно-сетивната система, ритмическата
система и двигателно-веществообменната система
в кармическия поток на развитието.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11. Май 1924 г.

Закономерни връзки при вътрешната конфигурация
в образуването на кармата, нейната етична и
духовна страна в човешкия живот. Връзката
между образуването на кармата
и праучителите на човечеството, сегашните
обитатели на Луната. Негативният образ на човешките дела.
Животът в астралния свят при обратното
преминаване през миналите земни нощи. По-силни
от земните изживявания са изживените образи в
областта на лунните същества чрез отпечатване
в мировата субстанция. Повторното намиране
на първичната мъдрост. Четенето в мировата
писменост с помощта на десетте понятия на
Аристотел. Първообразът на Щрадер и Якоб
Фрошамер при ретроспективното изживяване
на земния живот след смъртта. Коренна промяна
на човека след смъртта в тази действителност,
различаваща се основно от земната. Зародишът
за кармата и внесените в мировия етер негативни
образи се приемат отново в земната воля при завръщането.
Образуване на кармата при ретроспективното изживяване
на земния живот непосредствено след смъртта


ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16. Май 1924 г.

Различия в действията на земния и извънземния
свят при образуването на кармата. Преминаване
от съизживяването на лунните същества
към това на йерархиите. Преминаване през
сферите на планетите. В областта на Слънцето
духовните закони и природните закони
са едно. Истински човешкото произхожда от
слънчевото съществуване, земното е само
негов образ. Изоставянето на лошата карма
преди навлизането в слънчевото съществуване;
повторното намиране на злото в областта на
Луната при завръщането от мировото съществуване.
Гьотевият хомункулус. Чрез слънчевия
живот се раждат заложбите за здраве;
болестта се заражда под слънчевата област.
Невалидност на природните закони в областта
на втората йерархия. Превръщане на духовните
закони във физически в областта на първата йерархия.


ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18. Май 1924 г.

Участие на съществата от духовната вселена в
човешката карма. Поглед върху връзката на човека
със същността на Земята. Пространствено
той носи в себе си външните природни същества;
според времето носи в себе си царствата
на висшите йерархии. Кармически изисквания
и изпълнения. Нероденост, безсмъртие. Недостатъчен
капацитет на съвременната интелигентност.
Два примера за пресъхването на младежките
сили чрез материалистическия интелектуализъм.
Знанието за отношенията към висшите йерархии дава издръжливост в духовното.


ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах 29. Май 1924 г.

Намесата на йерархичния порядък и отражения
на духовните същества в планетната система.
Имагинативно и инспиративно познание на живота
след смъртта. Областите на Луната,
Меркурий и Венера. Слънчевото съществуване.
Областта на Марс, Юпитер и Сатурн. Изработването
на кармата заедно с висшите същества.
Волтер, Елифас Леви, Виктор Юго.


ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30. Май 1924 г.

Разбирането на кармическите връзки може
да бъде постигнато само чрез схващането
на това, което става зад обикновеното
съзнание, следователно чрез разглеждане на
човешкото същество, както то се представя
на свръхсетивното познание. Чрез упражнения
за ретроспективен поглед върху панорамата на
живота, може да бъде прекъсната вътрешната
свързаност на душевния живот с физическото
тяло – въпреки оставането вътре в него, – както
в имагинативното, така и в инспиративното
познание. Тогава може да бъде възприемано
това, което е физическото тяло. Тогава физическото
тяло се явява като носител на духовни същества.
Нашата карма е образувана от боговете, които
са в нас. Свободата започва едва с развитието
на съзнателната душа; това е едната страна,
другата е йерархичната страна на човека.
Съдбата на човека е работа на боговете.
Спокойното приемане на съдбата дава най-
силните духовни импулси. Мистерийната поезия
на Рудолф Щайнер. Космическата форма на кармата
и индивидуалното разглеждане на кармическите връзки.


ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4. Юни 1924 г.
Представата за Петдесятница като чувствена
основа за разбирането на кармата. Възприемаемостта
на свръхсетивното в космоса. Небесна синева, звездни светлинни конфигурации, дух-себе.


ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. Юни 1924 г.

Чувството за отговорност спрямо съобщенията
от духовния свят. Биографията в смисъла на
духовната наука. В какво се изразява кармата на
човека за висшето съзерцание? Превръщането
в карма на извършените през деня дела по
време на съня. Потопяването на човека във
възпоменателните изживявания на индивидуалния
земен живот по време на съня. Зад мировите
мисли живеят йерархиите, както зад спомените
живее отделният човек. Кармата се състои
в това, което виждаме като част на космоса,
отредена чрез света на йерархиите, които
оглеждат нашите минали земни съществувания.
Космосът предлага на човека първата форма на кармата.

ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27. Юни 1924 г.

Кармически свързани човешки групи. Действието
на йерархиите в живота на човека. Връзката
на външните природни процеси с процесите на
кармата на човечеството. Действие на протичането
на кармата върху външната природа
в изригването на вулканите, земетресенията,
наводненията и т.н. „Слънцето в полунощ”,
„Изгревът на утринната зора”. Изплувайки от
съществата на втората йерархия, третата
йерархия действа върху повърхността на Земята
по време на човешкия сън в оставените от хората
мисловни следи. В дейността и същността
на втората йерархия прониква и достига до
обратната страна на Земята първата йерархия,
която действа заедно с втората върху аза и
астралното тяло на човека. Имагинативно-
образно инициационно съзерцание в култа.


СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29. Юни 1924 г.

Кармата от гледна точка на настоящия световно-
исторически момент. Социалните порядки
в света са създадени чрез влиянието на
материалистическите представи за планетите.
Стихийните природни събития и цивилизационните
катастрофи. В човешките форми
на делата на боговете действат луциферическите
и ариманическите същества.
Различия в проявленията на кармата при стихийните
събития и катастрофите, произлизащи
от цивилизацията. Силите на старата
лунна епоха, изоставени на Земята и
използвани от ариманическите същества се
намесват в природно-закономерното развитие
на Земята. Чрез смъртта на млади хора при
стихийните катастрофи се влива нещо земно
в духовните светове. Кармическото последствие
при природните катастрофи е изостряне
на интелектуалните качества, а при
цивилизационните катастрофи – засилване
на волевите качества. При заблуждения,
произтичащи от цивилизацията, се внася луциферически
елемент, който след смъртта действа
като плътен мрак в духовния свят. Там Ариман
може да го използува за преобразяване на старите
лунни сили, които все още присъстват на Земята.
В това преобразяване разрушителните импулси
на културите се превръщат във вулканични изригвания,
земетресения и т.н. В стремежа на
добрите богове да насочат тези съдби отново в
пътя на справедливостта, човешката съдба се
преплита със съдбата на боговете. Нещастието
в света съществува, за да могат боговете да го
превърнат в щастие. Познаването на кармата е
свещената духовна почва, върху която не улавяме
десницата на Бога.