Търсене
0
Кошница

Мисията на Рихард Вагнер

  • Наличност В наличност
  • Автор: РУДОЛФ ЩАЙНЕР
  • 48
  • Преводач: Нели Спиридонова-Хорински
  • GA: GA 54, 55, 92, 97
  • Брой страници: 228

  • 10,00 лв.




Пoзнанието на свръхсетивното в наше време и
неговото значение за днешния живот (Събр. Съч. 55)

Рихард Вагнер и мистиката

Окултните истини на древните митове (Събр. Съч. 92)

Четене в Хрониката Акаша. Волфрам фон Ешенбах, Берлин, 1. Юли 1904:

Подготовка за четенето в Хрониката Акаша: Способност за
изключване на аза в мисловния процес. Упражняването на
тази способност от средновековните монаси. Волфрам фон
Ешенбах като инспириран поет. Преходът към научното раз-
глеждане на физическия свят чрез Коперник. Значението на
«майсторите, учителите» и техните пратеници. Окултният
смисъл на сагата за Лоенгрин и нейното представяне от Ри-
хард Вагнер.

Германската митология, Берлин, 15. Юли 1904:

Значението на северната и на келтската митология. За смесва-
нето на родовете. Епоха на хипорборейците, лемурийците и
атлантците. Тримата северни посветени – Вотан, Вили и Ве.
За смисъла на северните митове. Нифелхайм и Муспелхайм.
Келтският принос: Легендата за крал Артур и неговата Кръг-
ла маса, и за вълшебника Мерлин. Локи като бог на горещи-
те желания и страсти и Хаген, инспирираният от него човек.
Насочването към личното, показано с примера за любовта.
Волфрам фон Ешенбах като посветен и неговата сага за Пар-
сифал. Връзката на германския елемент с християнството.

Сагата за Зигфрид, Берлин, 21. Октомври 1904:

Настроението на очакване при северните народи в повра-
та на времето. Строгото опазване на мистерийните тайни и
несправедливата смъртна присъда на Сократ. Учението за
смъртта, което води към истинския живот – при древните
германци и при Буда. Посвещение на друидите. Зигфрид,
подготвящ християнството. Отделни елементи в сагата за
Зигфрид и нейното значение.

Историческото разгръщане на самосъзнанието
в музикалните драми на Рихард Вагнер, Берлин, 28. Март 1905:

Ръководството на човечеството от Великите посветени;
пример за тяхното въздействие в лицето на Якоб Бьоме.
Стремежът на Рихард Вагнер да измъкне човечеството от
потъването му в материализма чрез включване на митовете
в неговите музикални драми. Връзка с легендите за Карл
Велики и Фридрих Барбароса. Образно представяне на пре-
хода от старата ясновидска култура към развиването на ра-
зума и на самосъзнанието в музикалните драми на Рихард
Вагнер.

Загубата на атавистичното ясновидство и образното му представяне в «Пръстенът на нибелунга», Берлин, 5. Май 1905:

Преходът от старото астрално ясновиждане към мъдростта
на разума. Образно представяне на този процес в древно-
германските легенди и в отделни моменти от «Пръстена на
нибелунга». Четирикратното посвещение. Локи и Балдур
като представители на лунното и слънчевото царство.

Раждането на Аза през Петата следатлантска епоха в тетралогията на Рихард Вагнер. Християнската перспектива пред двата пола в «Тристан и
Изолда», Берлин, 12. Май 1905:

Четири подготвителни епохи в северно-германското разви-
тие, съответстващи на четирите културни епохи в средизем-
номорското пространство. Раждането на аза през петата епо-
ха. Представянето на това събитие в тетралогията на Рихард
Вагнер. Отделни детайли в това представяне и тяхното езо-
терично значение. Проблемът за разделянето на половете в
«Тристан и Изолда». Преодоляването на този проблем в хрис-
тиянската любов.

Легендата за Парсифал в произведенията на Волфрам Ешенбах и Рихард Вагнер
Берлин, 19. Май 1905:

Рихард Вагнеровото отношение към мистиката. Неговата
скица на драмата «Победителите». Мотивът на жертващата
се девица при Хартман фон Ауе «Бедният Хайнрих» и в дра-
мите на Рихард Вагнер. Мотивът на Танхойзер. Културният
импулс на прасемитите. Легендата за Парсифал при Волфрам
фон Ешенбах и при Рихард Вагнер. Импулсът за едно бъдещо
обединяване на изкуство, религия и наука в произведенията
на Рихард Вагнер.

Парсифал и Лоенгрин, Кьолн, 3. Декември 1905:

Преодоляване на религията на друидите чрез християнство-
то, изживявано в отсичането на дъба на Донар от Бонифаций.
Трагичното настроение в легендата за Зигфрид. Фридрих Бар-
бароса и търсенето на Свещения Граал. Парсифал като посве-
тен на Граала. Синът му Лоенгрин като основател на градска-
та култура.

Християнската мистерия. Древната езотерика и розенкройцерство (Събр. Съч. 97)

Тайната на Граала и идеята за реинкарнациите в произведенията на Рихард Вагнер
Ландин (Марк), 29. Юли 1906:

Рихард Вагнеровото изобразяване на реинкарнационната
идея в драмата «Победителите». Идеята на «Парсифал» като
прозвучаване на древна мистерийна мъдрост във Вагнер.
Рицарите на Граала и Артуровите рицари. Дроти и друиди.
Тайната на кръста, Граала и кървавото копие. Преобразува-
нето на кръвта чрез Христос. Трите степени: замъгленост,
съмнение, Saelde. «Парсифал» на Волфрам и на Вагнер.

Музиката на «Парсифал» като израз на процесите в свръхсетивния свят,Касел, 16. Януари 1907:

Изплуването на окултни истини при Вагнер. Човекът – обър-
нато растение. Растителната цветна чашка и чашата на Гра-
ала. Взаимна връзка между жертвената смърт на Христос и
растението. Идеята за прераждането в драмата на Вагнер
«Победителите». Вълшебството на Разпети петък. Гьоте-
вите Тайни. Легендата за дървото в рая. «Парсифал»: една
музикална драма.

Мировите загадки и антропософията (Събр. Съч. 54)

Зигфрид и залезът на боговете, Берлин, 22. Март 1906

Пътят към познанието при Парсифал и Лоенгрин, Берлин, 29. Март 1906