Романът „Малкото магаренце на Мария“ на шведската писателка и педагог Гунхилд Селин е една изпълнена с топлина история, която показва как с любов, доверие и вяра в доброто може да се преобрази всяко едно същество – от мързеливото и мърляво магаренце, което се превръща в най-верния и неуморим помощник на Мария и Йосиф до трима закоравели разбойници, които вземат решението да станат почтени хора. Чудеса има, но те се случват преди всичко в сърцата – точно там, където се подготвя появата на Детето, което променя хода на човешката история. Всички тези вълнуващи послания намират отклик в детската душевност, защото са разказани през погледа на едно малко създание и оживени от вълшебните рисунки на украинската художничка Наталия Ещенко...
12,00 лв.
Целият курс бил всъщност вътрешна устна инструкция, тоест непредназначена нито за публичния, нито даже за общия кръг членове на Обществото, а само за малкото активни членове, които били персонално поканени за това. Така те трябвало да получат определена основа за своята собствена работа в „клоновете“. По тази причина няма пълен стенографски запис, а само бележки, които някои слушатели са правили за лично ползване. Тези записки на слушатели носят силно афористичен характер, който постоянно трябва да се има предвид, когато в резултат на съкращения или пропуски не винаги абсолютно ясно се удава да се проследи нишката на мисълта. Ако днес въпреки това тези записки се появяват в Събраните съчинения, то е защото те като цяло са абсолютно достоверни, а също и защото благодарение на тях са запазени ценни аспекти на духовнонаучното разглеждане на човека и света, които не могат да се срещнат в такава форма в по-късните лекции на Рудолф Щайнер. За пояснение и допълване на някои точки, особено относно космологията, следва да се обръщаме към написаните горе-долу по същото време трудове „Из хрониката Акаша“ и „Теософия“. Хела Вийзбергер"Това, което сега човек развива в чисто душевното приятелство като душевна способност, в Девакана става мъдрост, възможност да се изпита духовното в действителност. Доколкото човек е способен да влиза в подобни връзки, дотолкова той е подготвен за Девакана. И обратно, неспособността за установяване на душевни отношения е показател за неподготвеност за Девакана. Както за слепия не съществуват цветове, така и за такъв човек не съществува душевното. Доколкото човек се грижи за чисто душевните връзки, дотолкова се развиват очите му за Девакана. Тук действа правилото: който участва в живота на духа тук, там ще възприеме от духа само толкова, колкото е спечелил с дейността си тук. Оттук и огромната важност на живота на физическия план. В човешката еволюция не съществува друго средство за пробуждане на деваканичните органи, освен духовната дейност на физическия план. Това е градивна дейност, която се връща към нас под формата на деваканични сетивни органи. Няма нищо по-добро за подготовката за възприемане в Девакана от създаването на чисто духовни човешки връзки, връзки, в които първоначално липсват каквито и да е природни причини.За да се завързват такива чисто духовни отношения, хората трябва да се обединяват в общества. Така Мастерите се стремят да влеят живот в потока на човечеството. Всичко, което става в такова общество с вярна нагласа, означава за всеки негов член отваряне на духовно око в Девакана. Всеки е способен тогава да вижда там това, което се намира на еднаква степен с възникналото тук. Ако е възникнала духовна връзка на физически план, тази връзка влиза в графата на всички тези неща, които се съхраняват след смъртта. Тя се запазва както за вече умрелия, така и за още живия. Намиращият се там остава свързан със същата връзка, както и останалият тук. Починалите осъзнават даже по-силно тези духовни отношения.По такъв начин човек се възпитава за Девакана. Починалият запазва връзката със своите скъпи хора. Предишните връзки стават причини, предизвикващи следствия в Девакана. Затова деваканичният свят се нарича свят на следствията, а физическият – свят на причините. Висши органи могат да се отгледат само от семена, посети на физическия план и по никакъв друг начин. За това човек и се намира тук." "Нещо друго, което също можем да срещнем в астралното пространство, е черният маг със своите ученици. За достигането на майсторство в черната магия ученикът преминава особено обучение. То се състои в това, че човек по определен начин привиква да измъчва, коли и убива животни. Това е азбука. Ако човек осъзнато издевателства над живите, това има определени последствия. Причинената по такъв начин болка, ако се предизвиква съзнателно, оказва съвсем особено въздействие върху астралното тяло на човека. Когато човек съзнателно разрязва нещо живо на определено място, той придобива известна сила.В основата на всяка бяла магия стои правилото: не трябва да се придобива сила без самоотдаване. Когато се придобива сила чрез отдаденост, тя изтича от всеобщия жизнен източник на Вселената. Ако вземем жизнената енергия от отделно същество, това е кражба. Доколкото тази енергия принадлежи на определено обособено същество, тя уплътнява и усилва обособеността на битието на присвоилия я човек. А такова уплътняване прави последния годен за ученичество в кръговете, противостоящи на добрите Мастери.Нашата Земя е бойно поле; тя е място за среща на две противоборстващи сили: десни и леви. Едните сили, белите, се стремят отново да одухотворят Земята, след като тя е достигнала определена степен на физическа плътност. Другите сили, левите или черните, искат да уплътнят Земята до състояние, подобно на състоянието на сегашната Луна. Така след известно време Земята може да стане физически израз на стремежа или на добрите сили, или на злите. Тя ще стане физически израз на силите на доброто по силата на това, че човек, когато търси Аза си в съобщество, ще се съединява с обединяващите Духове. На Земята е съдено физически все повече и повече да се диференцира. Възможно е отделни нейни части да тръгнат по собствен път, така че всяка част да формира собствен аз. Това е черният път. Белият път води до обединение, до образуване на общ аз.Ако все повече се потапяме все по-дълбоко в нас самите, задълбочаваме се в собствената си азова организация, искайки все повече и повече за самите себе си, ще се окажем напълно разединени. Напротив, ако се обединим, позволявайки в нас да вдъхва живот единният Дух, ако създадем общ център – тогава ще сме заедно. Да бъдеш черен маг означава все повече и повече да усилваш духа на обособеността. Някои адепти на черната магия са готови вече за присвояване на определени сили на Земята. Ако това им се удаде – което е много възможно, – Земята ще загине." Р. ЩайнерОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Първа лекция, Берлин, 26 септември 1905 г. Значението на символа на змията. Гръбначни и безгръбначни животни. Слънчев сплит и система на гръбначния мозък. Вътрешно наблюдение посредством огъня кундалини. Дванадесет степени на съзнание: седем човешки и пет боготворчески. Дванадесетте апостоли като дванадесет степени на съзнание, изминати от Христос.Втора лекция, 27 септември 1905 г. Дейност, мъдрост, воля: основни понятия в езотериката. Живот след смъртта. Появата на Пазача на Прага като двойник. Значение на изкупващата смърт на Христа. Влияние на Вулфила върху немския език. Хаосът на дейността на Запада и покоят на мъдростта на Изтока.Трета лекция, 28 септември 1905 г. Степени на съзнание на трите природни царства и човека. Светът на растенията като сетивен орган на Земята. Орган за ориентация в корена на растението и съответния орган в ухото на човека. Кръстът като символ на посоката на развитие на човека, животното и растението. Съзнание на растенията на ментален план; усещащи растения, идиоти и животни – на астрален план; минерали – на по-високо ниво на менталния план. Съзнание на човека на физически план и развитието му в посока по-високи степени на съзнание. Загадката на Сфинкса като указание за бъдещия образ на човека.Четвърта лекция, 29 септември 1905 г. За съзнанието на пчелите и мравките. Алхимията и философският камък. Взаимоотношения между природните царства. Човекът на бъдещето.Пета лекция, 30 септември 1905 г. Телесни състояния: твърдо, течно, газообразно; четири вида етер: топлинен, светлинен, химически и жизнен и съществуването им на седемте плана. Взаимовръзка между пасивни и активни органи: ухо и говор (или ларинкс); сърце и хипофиза; око и шишарковидна жлеза (епифиза). Развитие на хипофизата до активен топлинен орган, а на епифизата до активен зрителен орган. Толстой. Вулфила.Шеста лекция, 1 октомври 1905 г. За различаването на възприемащи и творящи същества във връзка със седемстепенния ред на Блаватска: 1. Възприемащи елементарни същества; 2. Човекът като преходно възприемащо-творящо същество; 3. „Девственият човек“ от долемурийския период: Адам Кадмон и развитие на топлокръвните и студенокръвни животни; 4. Бодхисатвите: хора, развили се до творчеството, в смисъл на готовност за регулиране на по-нататъшното развитие; 5. Нирманакайя: извънземни творящи същества, способни да внесат нови импулси в земното развитие; 6. Питри (Отци): същества, способни да жертват самите себе си; 7. Истинските Богове. – Сърце и жлъчка.Седма лекция, 2 октомври 1905 г. Развитие на съществата на старата Луна. Луната = Космос на Мъдростта. Йехова като йерархически чин. Преход от старата Луна към Земята. Начало на човешките инкарнации: съединение на две различни същества (духовна и физическа части) и следствието от това съединение – раждане и смърт. Кармата: мярка за уравновесяване в процеса на постепенно приспособяване на духовната и физическата части една към друга. Развитие на речта в миналото и бъдещето във връзка със съзнанието, живота и формата.Осма лекция, 3 октомври 1905 г. Реинкарнация, културно развитие и Зодиак. Християнското инкарнационно учение. Употребата на вода или вино във връзка с познанието за реинкарнацията. Орденът на трапистите. Учението на Августин за предопределението.Девета лекция, 4 октомври 1905 г. Физическото тяло като най-старата и най-съвършената част на четиричленното същество на човека. Самосъзнание и сетивно наблюдение. Седемте сетива във връзка със седемте плана и състояния на веществата. Образуване на бъдещата природа на Юпитер от мислите, чувствата и волевите импулси на съвременния човек. Материализмът като кармично следствие от предходния идеалистичен период. Поява на градовете и сагата за Лоенгрин. Причини за болестите.Десета лекция, 5 октомври 1905 г. Женско етерно тяло на мъжа и мъжко етерно тяло на жената. Форма и цвят на астралното тяло и неговите обвивки: ауричното яйце. Развитие на ауричното яйце на човека в седемте състояния на формата на Земята. Отделяне на ауричното яйце на човека. Индивидуализирана астрална светлина. Четене в Акаша.Единадесета лекция, 6 октомври 1905 г.Участие на човека в живота на физическия, астрален и ментален свят. Развитие на самосъзнание в периода на спускането на физически план. Повторното издигане към висшите планове посредством възпитание в безкористност на желанията и мислите. Възможност за свобода на физически план. Действието и противодействието като кармична техника.Дванадесета лекция, 7 октомври 1905 г.Възникване на човешкото тяло. Огънят кундалини като средство за изследване на окултната анатомия. Работата на деваканичните сили над телесните обвивки и постепенното изместване на тези сили от силите на Аза. Влияние на деваканичните сили върху живота след смъртта. Пребиваване в Девакана и прераждането. Животът след смъртта при самоубийство или насилствена смърт.Тринадесета лекция, 8 октомври 1905 г.Божественото учение на Дионисий Ареопагит. Църковната структура – външен израз на вътрешния йерархичен миров ред. Преобразуване на флората, фауната и минералното царство посредством дейността на човека след смъртта. За влиянията и същността на деваканичните сили и планетарните духове.Четиринадесета лекция, 9 октомври 1905 г.Пребиваване на човека в Девакана в периода между смъртта и новото раждане. Образуването на деваканичните органи на Земята посредством духовната дейност и душевните отношения (живот в група). Физическият свят като свят на причините, Деваканът като свят на следствията. Три степени на ученичество. Осмата сфера. Дванадесет нидана или кармически сили.Петнадесета лекция, 10 октомври 1905 г.Импулсиране на европейската история – започвайки от 14. век и чак до Френската революция – от розенкройцерите. Обучение по елементарна теософия в розенкройцерските школи. Три понятия: Мъдрост, Красота, Сила във връзка с преобразуването на минералното, растителното и животинското царства. Дванадесетте сили на кармата (нидани).Шестнадесета лекция, 11 октомври 1905 г.Кармично въздействие относно действия, думи и мисли. Противоположност на кармата: творчество от нищото. Преживяване на нирвана.Седемнадесета лекция, 12 октомври 1905 г.Три степени на мисловния живот: абстрактни мисли, имагинации, интуиции. Отец, Син (Слово) и Свети Дух, или Първи, Втори и Трети Логос. Карма и петте скандхас.Осемнадесета лекция, 16 октомври 1905 г.Човекът от атлантския и лемурийски период. Двойният произход на човешката природа и обединение на двете части в лемурийския период. Осмата сфера. Двучленност на физическото, етерното и астралното тяло на съвременния човек.Деветнадесета лекция, 17 октомври 1905 г.За някои видове елементарни същества от астралния свят. Азури. Йехова като божество на низходящия Кама-принцип; Христос, възходящият Будхи-принцип. Черна и бяла магия. Естествени и изкуствени елементарни същества.Двадесета лекция, 18 октомври 1905 г.За съществата и преживяванията в астралния свят. Черна и бяла магия. Необходимост от сериозно обучение за вярна представа за астралния свят. Техника на прераждането. Спомняне на изминалия живот непосредствено след смъртта и виждане на бъдещия преди новото раждане.Двадесет и първа лекция, 19 октомври 1905 г.За техниката на прераждането: Закон за действието и противодействието относно действията, чувствата и мислите. Необходимост от занимание с изкуство за теософския живот. Преминаване през астралния свят и света на Девакана в живота след смъртта и подготовка за следващия земен живот.Двадесет и втора лекция, 24 октомври 1905 г.Проблемът за смъртта като въпрос на съзнание. Двойствеността: вътрешна същност (монада) и физически-астрален човек; разликата в развитието им до момента на обединение в лемурийския период. Поява на кармата. Мъдрост, Красота, Сила като отражение на Манас, Будхи и Атма.Двадесет и трета лекция, 25 октомври 1905 г. Оплождане с Духа (монадата) в лемурийския период. Предходните степени на земното развитие: Сатурн, Слънце, Луна. Слънчевите и лунните предци на човека. Противоположност в намеренията на Йехова и Луцифер. Поява на двата пола, раждането и смъртта. Обръщане на земната ос. Възникване на пракармата. Борбата между Йехова и Луцифер. Християнството и учението за инкарнациите и кармата.Двадесет и четвърта лекция, 26 октомври 1905 г.Обзор на земното развитие I : раси, глобуси, кръгообороти.Двадесет и пета лекция, 27 октомври 1905 г.Обзор на земното развитие II : планети или съзнание, кръгообороти или елементарни царства, глобуси или състояния на формата; в християнски смисъл: сила, царство (мъдрост) и великолепие (слава).Двадесет и шеста лекция, 28 октомври 1905 г.Обзор на земното развитие – III: четвърти земен кръгооборот. Отделяне на Слънцето и Луната. Съединяване на астралното тяло на човека с монадата. Вмешателството на луциферическите същества и борбата на Йехова с Луцифер. Елементарни същества в атлантския период. Възникване на металите. Названията на дните от седмицата във връзка с планетарното развитие.Двадесет и седма лекция, 30 октомври 1905 г.За трите Логоса, или за формата, живота и съзнанието (творение от нищото) като за три степени на развитие. За елементарните същества и възникването на астралните същности благодарение на физическите действия на хората.Двадесет и осма лекция, 31 октомври 1905 г.За сетивните органи във връзка с различните видове етер. Отношенията между микрокосмос и Макрокосмос. Развитие на различните състояния на съзнание в различните епохи на следатлантския период.Двадесет и девета лекция, 3 ноември 1905 г.Действие на кармата по отношение на народите. Болести на времето и болести на нациите. Класовото противопоставяне и националният морал. Борбата на Михаил срещу Мамон в седемдесетте години на 19. век. Борбата на всички срещу всички и преодоляването ѝ посредством развитието на братството. Поява на кислородното дишане. Връзката между свободата, раждането, смъртта и болестите. Произход на треската (повишената температура). Загадката на Сфинкса, загадка на бъдещето.Тридесета лекция, 4 ноември 1905 г.Възникване на различните видове хранене. Значение на началото на употребата на вино. Социализмът на Запада и Изтока като социализъм на производството и потреблението.Тридесет и първа лекция, 5 ноември 1905 г.За древната Атлантида. За формирането на пета коренна раса или за следатлантското време. Индийска, персийска, халдейска и европейска култури на следатлантския период. Съвременният материализъм. Подготовката на новата духовна култура – задача на Централна Европа...
17,00 лв.
Като млад офицер от австро-унгарската армия Лудвиг Тийбен (1891-1947)попада в руски плен по време на Първата световна война. В суровитеусловия на лагера, намиращ се в централен Сибир, Тийбен се запознавас антропософията и заедно с малка група военнопленници в продължениена четири години изучава основните произведения на Рудолф Щайнер. Следбягството си през Владивосток се завръща в Германия и се включва в животана Антропософското общество и Християнската общност. "Загадката на еврейството"е духовно-научно изследване, което авторът прави следвайки лични указанияна Рудолф Щайнер.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:1. Що е еврейството?2. Кръвта като носител на древната религиозност3. Мисията на Мойсей4. Избраният народ5. Пророчествата и тяхното сбъдване6. Еврейството и мисията на арабските народи7. Спасението на АхасферЛудвиг Тийбен – от спомените на Ханс-Ерхард Лауер.Германци и евреи – Двата специални народа на човечеството(от Томас Майер)..
15,00 лв.
Един принцип на това познание ще бъде, че щастието на отделния човек никога няма да може да се постигне за сметка на нещастието на другия. В бъдеще личностното ще бъде пренесено в надличностното и егоистичното в надегоистичното, в това, което свързва хората. Постепенно човекът няма да иска да бъде щастлив, ако другите не са щастливи в същата степен. Тази душевна нагласа, чиято противоположност съществува днес в практическия живот, се подготвя. Има само една възможност да се създаде тази нагласа и това е познанието за истинската сърцевина на човешката същност и нейните съставни части, както ни се показва от науката за духа. Трябва да познаваме човека, ако искаме да бъдем хора.Трябва животът ни в ежедневието да се насочва от принципа, че щастието на отделния човек не може да бъде постигнато върху нещастието на друг човек. Ако човекът не желае да разбере това, той засилва упадъчното, опустошаващото развитие и вживотиняването на човечеството. Днес ние като хора следва да вземем решението да желаем или не науката за духа, което означава да желаем или прогреса, или упадъка на човечеството. Това трябва да го чувстваме при всичко, което вършим в отделния случай, трябва да чувстваме, че чрез нашата карма сме поставени като нова субстанция в развитието на човечеството, като тези, които трябва да употребят своите сили като елементарни сили, които чрез работа трябва да се издигнат нагоре. Ако чувстваме така, в нас теософията (антропософията) ще се превърне в практическо усещане, в практическо чувстване и в сърцето си ще осъзнаем това, което всъщност вършим, когато извършваме привидно най-незначителната дейност, която вършим в такива антропософски клонове. Не като хоби, като приумица на отделния човек, а с разбирането на най-дълбоките нужди на една зазоряваща се епоха.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТОРАЗЛИЧНИТЕ ЕПОХИ В РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ТЯХНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЧОВЕШКИТЕ СЪСТАВНИ СЪЩНОСТИ, Манхайм, 5 януари 1911 г. Овътрешняване на душевните сили в периода между Августин и Калвин. Обръщането на душевните сили навън в природонаучната епоха, след която следва една духовна култура. Парацелз като пример за необходимостта във всяка епоха светът да се обхваща наново. Религията, науката и социалният живот трябва да се променят съответно на промяната от епоха на епоха на човешките съставни същности. Необходимият в нашата епоха преход от личното към надличното се вижда в упадачното течение на откъсването на паричния оборот от личността и при възходящото течение в обръщането на личността към инспириращите сили. Съвременна вяра в авторитета и призрачен страх. Свързването на религията с догмата. Неразбраният Аристотел. Науката за духа става водач към религиозното изживяване, към духовното изграждане на науката и новата жизнена практика. Теософията и антропософията. Един израз на Фихте.ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА МОРАЛНИТЕ КАЧЕСТВА ВЪРХУ КАРМАТА, Висбаден, 7 януари 1911 г. Потвърждение на учението за кармата в ежедневния живот. Завистта се поражда от луциферичната същност, а лъжата от ариманичното влияние. Потиснатата завист в следващата инкарнация се превръща в мания за критикуване, потиснатата лъжливост – в плахост, стеснителност. В следващия живот последиците се изразяват в телесни недостатъци. Удивлението е функция на астралното тяло. Правилната душевна нагласа на възпитателя. Причини за продължителната младост и ранната старост. Приказката за щъркела е картина на една реалност.ЗА ВЪТРЕШНОСТТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША И НЕЙНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СВЕТА, Франкфурт, 8 януари 1911 г.Сетивно-чувстващата душа е посредник на външните впечатления от възприятията. В разсъдъчно-чувстващата душа се разгръща азът. Откъсване от света чрез съзнателната душа. Раздвояване между мнението и афекта. Намеса на ангелите на границата между съзнателната и разсъдъчно-чувстващата душа, на архангелите между разсъдъчно-чувстващата и сетивно-чувстващата душа. Където влизаме в отношения с обкръжението, сме прониквани от духовете на личността (архаи). Луциферичните същества се противопоставят на ангелите, ариманичните на архангелите. Без противодействащите сили човекът не би могъл да развие свободата си. След съзнателната душа следва също и разсъдъчно-чувстващата и сетивно-чувстващата душа да узреят за свободата. Моралната отговорност на членовете на едно духовно движение.ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ СЪСТАВНИ СЪЩНОСТИ КЪМ РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗА ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ НА БОЖИЯ СИН И ЧОВЕШКИЯ СИН, Мюнхен, 11 февруари 1911 г.Хлабавата връзка на етерното и астралното тяло с физическото тяло през египетската епоха прави възможно вливането на силите на по-висшите същества. Външността на човека е била отпечатък на душата му. Съзвучие между красотата на душата и тялото през гръцката епоха. В бъдеще човекът трябва съзнателно да извлече сили от духовността. Промяна на детския образ. Изкуството на гърците и изкуството на бъдещето. Необходимост от приемането на духовни идеи. Работата на аза върху обвивките в първите години от живота. Мъдростта на детската душа в праиндийската епоха. Духовно-душевният човек от първите три години на живота е божият син, носителят на азовото съзнание е човешкият син. Разпадането на Земята отговаря на изсъхването на физическото човешко тяло. «Лицето на Земята» от Едуард Суез.МЪДРОСТ, БЛАГОЧЕСТИВОСТ И СИГУРНОСТ В ЖИВОТА, Базел, 23 февруари 1911 г. С теоретичното усвояване на духовнонаучните истини не е постигнато още нищо. Смисълът е човекът да премине през последователните културни епохи, отношения на числата и духовните закономерности. Периодите на живота според Вилхелм Флийз. Смърт и ново раждане. Търпението и равновесието са предусловията за духовното развитие. На мястото на угасването на древната мъдрост трябва да настъпи проникнатото с Христовия импулс духовно познание. Настроението в представянето на планетните периоди във «Въведение в тайната наука». Фихте за връзката на човека с вечността. Проникването на астралното тяло с мъдрост, на етерното тяло с набожност, на физическото тяло със сигурност в живота и значението му за земната еволюция.РАБОТАТА НА АЗА ВЪРХУ ДЕТЕТО. ПРИНОС ЗА РАЗБИРАНЕТО НА ХРИСТОВАТА СЪЩНОСТ, Цюрих, 25 февруари 1911 г.В първите три години от живота азът извайва мозъка под ръководството на по-висшите същества. С осъзнаването на аза угасва връзката му с духовния свят. Двойнствеността на божия син и човешкия син. Формата на черепа като резултат от предишни инкарнации. Оживяване на силите на божия син в по-късна възраст. Лекуване чрез полагане на ръка. Връзката между божия син в човека и Христовото събитие. Дълбокият смисъл на библейския език. Три разлики между човека и животното. В личността на Йоан Кръстител като предтеча на Христос Исус е живяло едно ангелско същество. Земята като тяло на човечеството.ЗА ВЛИВАНЕТО НА ДУХОВНИ ПОЗНАНИЯ В ЖИВОТА, Сант Гален, 26 февруари 1911 г. Разболяващи следствия от неоправдани морални действия. Идеалите действат оздравяващо върху астралното тяло. Неадекватността на популярни произведения за душевното здраве. Преодоляването на материализма в отношението към живота чрез изпълнената с духовни истини душа. Връзката на човека с обкръжението чрез етерното излъчване на ръцете. Етерната функция на щитовидната жлеза. Връзката на аза с обкражението чрез тъгата и радостта. Проникнатата с Христовия импулс наука за духа създава сигурност в живота.ОСИАН И ФИНГАЛОВАТА ПЕЩЕРА, Берлин, 3 март 1911 г. Фингаловата пещера е създаден от природата храм. Възраждане на напевите на Осиан чрез Макферсон и тяхното влияние върху духовна Европа. Сърцевината на келтската народност в древния Ерин. В песните на бардите са оживели елементарни страсти заедно със силата на древното ясновидство. Битката на Фингай. Смелите борбени действия са били подготовка за действията на духовния живот.Приветствие след едно изпълнение на «Фингаловата увертюра» от Менделсон.ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУХОВНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА МОРАЛНОТО ДЕЙСТВИЕ, Билефелд, 6 март 1911 г.Чрез неморални действия човекът уврежда не само себе си, но и човечеството като цяло. Разбирането на принадлежността на човека към земния организъм е изключителен морален импулс. С надмощието на материалистическото съзнание расте антипатията към моралните проповеди. Христос като праобраз на човека. Физически следствия от неморалността и съпротивата на Юпитер срещу Христос. От праведната мъдрост се излъчва моралност.АФОРИЗМИ ЗА ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ ТЕОСОФИЯТА И ФИЛОСОФИЯТАДопълнително разглеждане на лекциите от «Окултна физиология», Прага, 28 март 1911 г. Необходимост от точни философски формулировки. Докато днешната философия се изразява с абстрактни понятия, теософията изгражда мост между духовността и реалността. Понятията, образувани въз основа на външните възприятия, в областта на понятията трябва да се срещнат със спечелените от духовните надсетивни възприятия понятия. Отношението на съдържанието на съзнанието към реалността. Азът е по-обхватен от сферата на субективността. Изразът, че не може да се премине от транссубективното към субективното, има само ограничено значение. Маскираният материализъм в конвенционалната теория на познанието. Задължението спрямо познанието.ПЪРВОРОДНИЯТ ГРЯХ И МИЛОСТТА, Мюнхен, 3 май 1911 г. Почти всички традиционни религии са изгубили правдивата си дълбочина. Човекът се е поддал на луциферическото изкушение от момента на навлизането на аза. Чрез виновността на астралното тяло той изпада все по-дълбоко в последвалото азово развитие. Продължаващо въздействие на луциферичното влияние в наследствеността. Допуснатият от световния порядък първороден грях оставя човека да слезе от духовните висини във физическо-материалното битие, за да може да се развие до едно свободно същество. Личността, в която, от една страна, живеят астралните импулси, а от друга – абстрактните идеи, трябва отново да се насочи към духовността, където ще бъде изпълнена от една възвишена личностна същност, от Христовия импулс. Така милостта ще стане еквивалент на първородния грях.МИСИЯТА НА НОВОТО ДУХОВНО ОТКРОВЕНИЕВстъпителни думи към цикъла «Духовното ръководство на човека и човечеството», Копенхаген, 5 юни 1911 г.Копнежът за истинско самопознание. Знакът на Розенкройц. Истинска и погрешна толерантност. Знанието за прераждането и кармата в жизнените събития. За смисъла на повтарящия се земен живот. Чистото интелектуално познание трябва да бъде заменено от духовното разбиране. Христовото събитие като единствен главен възлов момент на еволюцията. Опасността от заблудите и победоносната сила на истината.ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ, Виена, 14 юни 1911 г.Сократ смята добродетелта за постижима. Земното минало и миналото на човечеството в неговата троичност. Азът е настоящето на човека. Бъдещето на човека. Трите основни душевни сили отговарят на троичността вяра, надежда и любов. Човекът остава свързан със своите дела. Идеята на повтарящия се земен живот в произведението на Лесинг «Възпитанието на човешкия род». Истините на науката за духа са жива храна за човешката душа.СИМВОЛИКАТА И ФАНТАЗИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С МИСТЕРИЙНАТА ДРАМА «ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА», Берлин, 19 декември 1911 г. Преходът в досегашния живот на Капезий към един духовен мироглед. Приказката за чудния извор. Светът на приказките като междинна степен между ясновидството и света на разума. Приказката за умната котка като пример за световната история на приказното настроение. Имагинативното ясновидство на предходното време. Поетичната форма на културата на разсъдъчно-чувстващата душа е крайната рима, тази на волево подчертаната култура на сетивно-чувстващата душа е алитерацията. Йордановото произведение «Нибелунги», опит за обновяване на древни състояния. Словото трябва да се доведе до първоизточника си, до имагинативното познание.РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – ЕДИН ИНСПИРИРАН ПРАЗНИК, Берлин, 21 декември 1911 г.Великденската мисъл сочи към побеждаващите бъдещи сили, Коледната мисъл посочва произхода на човека. Първоначално на 6 януари се е празнувало раждането на Христос в Исус от Назарет. С изчезването на древното знание през 4-то столетие на мястото на Богоявление се поставя Рождеството на Исус. В детето Исус от Евангелето на Лука е живяла една душа, която не е взела участие в слизането на човечеството. Взаимовръзката на «Денят на Адам и Ева» с празника на раждането на Исус. Духовно-космическото значение на Светите нощи.РАЖДАНЕТО НА СЛЪНЧЕВИЯ ДУХ КАТО ЗЕМЕН ДУХ, Хановер, 26 декември 1911 г.Коледното дърво, символ на вътрешната духовна светлина. «Йерихо» и «Прекрачването на река Йордан» символизират степени на посвещението. Гностиците са прозирали Христовата мистерия. В преместването на празника на раждането на Христос от 6 януари на 25 декември царува несъзнателна мъдрост. Вместо появата на Бога в човешкото тяло се празнува въплъщението на слизащата от божествено-духовните висини невинна човешка душа. Изживяването на тринадесетте нощи в песента за съня на Олаф Естесон.ПРИЛОЖЕНИЕ:ТРИКРАТНИЯТ ПРИЗИВ ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ, Бележки от лекцията за откриването на клона в Хайденхайм, Хайденхайм, 30 ноември 1911 г.Разрушителни и животворни сили. Първият призив от духовния свят прозвучава от планината Синай, вторият – чрез Йоан Кръстител, третият – чрез науката за духа. Отражението на трите призива в растежа на детето. Проникването на човешките телесни същности със силата на вярата, надеждата и любовта...
16,00 лв.
Лекциите са изнесени от 23 до 31 Август 1909 в Мюнхен и са свързани с представянето на мистерийната драма "Децата на Луцифер" от Едуард Шуре. След ретроспективния поглед към първите седем години от духовно-научната работа в Германия Рудолф Щайнер пристъпва към основната тема: новите съотношения между физическото и етерното тяло на човека, произлизащи от кръстосването на "двата пътя" - този на Христос и този на Луцифер. Подробно са описани основните разлики между Христос и Бодисатвите. Към цикъла е включено и Слово по повод на 160-та годишнина от рождението на Гьоте.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 23. Август 1909Мисията на духовното познание в светлината на Запада.Ретроспективен поглед към седемте години на духовно-на-учна работа. За представянето на мистерийната драма„Децата на Луцифер“ от Едуард Шуре.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24. Август 1909Духовно-научното изследване и проверката на неговитерезултати чрез разума. Пътища за изграждане на духовнивъзприемателни органи. Четирите съставни части на човека.Сън и будност. Концентрация и медитация. Първи степенина духовно пробуждане: пречистване, озарение, срещас пазача на прага, преминаване през елементарния свят,съзиране на Слънцето в среднощния час.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25. Август 1909Особености на трите свята: физически свят, душевен свят,духовен свят. Съвестта: Еринии и Евмениди. Еволюционни-те процеси на Земята и връзката им с духовните същества.Христовото събитие.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 26. Август 1909Животът на висшите духовни същества, които нямат аналогв сетивния и душевния свят. Духовете на Сатурн, Слънце иЛуна в развитието на Земята. Учението на Ферекид (Хронос,Зевс, Хтон) Западен и източен начин на мислене. Понятието„история“. Индра. Йехова. Христос.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Август 1909Следатлантското човечество: северни и южни потоци на на-родите. Пътят към горните Богове през булото на сетивниясвят и пътят към долните Богове през булото на душевниясвят. Срещата на двата пътя в елинската култура. Подго-товката на физическото тяло за Христос чрез Заратустра.Бъдещето разбиране на Христовото същество в светлинатана Луцифер.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 28. Август 1909Единство на двете духовни течения в древно-индийскатакултура. Двете разновидности на гръцките мистерии: Апо-лонови и Дионисиеви. Христовото събитие. Обратният пътна Луцифер от душевните изживявания към космическотообкръжение. Мистерията на розенкройцерите.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 29. Август 1909Промени в човешката организация през следатлантскатаепоха. Нови съотношения между етерното и физическототяло, произлизащи от кръстосването на двата пътя: този наХристос и този на Луцифер. Огън и въздух. Упадъкът намистериите. Легендите за Едип и за Юда.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 30. Август 1909„Слънчевият път“ и „Луциферовият път“. Протичането наседемте следатлантски културни епохи. Единството на дватадуховни пътя в Индия. Тяхното разделяне в рамките надревно-персийската култура. Тяхното диференциране катосеверен (халдейски) и южен (египетски) поток. Мисиятана еврейския народ. „Децата“ на Луцифер и „братята“ наХристос. Числата седем и дванадесет.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 31. Август 1909Тайната на числата. Седем и дванадесет. Време и простран-ство. Планети и зодиакален кръг. Добро и зло. Христоватасубстанция и мъдростта на Бодисатва. Исус от Назарет иХристос. Скитианос, Гаутама Буда, Заратустра, Манес.Мъдростта на Бодисатва и нейното вливане в европейскитемистерии на розенкройцерите. Легендата за Йосафат.СЛОВО по повод 160-та годишнина от рождението наГьоте, 28. Август, 1909, предиобед..
15,00 лв.
„Но в света съществува и друго, придаващо на живота стойност, и това друго нещо са идеалите. Естествено, най-грубите материалисти ще кажат, че идеалите не се ядат, че те не съществуват, а представляват просто нещо измислено. Ала хората, внасящи в живота идеалите, всъщност работят за истинското оплождане, издигане и оживяване на земното битие. Това, което не съществува в груб материалистически смисъл, трябва да се внесе тъкмо в хода на земното битие, така че този живот да придобие стойност и значение. Идеалистите са онези, които в известен смисъл се явяват за земното битие посланици на божествените светове. Защото идеалите са нещо като послания от божествените светове, нещо, което се включва във физическия свят, но не произлиза от този физически свят.“"Христос възкръсва за мнозина, ако го разбираме така, че да знаем: в другите не може да има болка, която да не е и наша болка. Защото навсякъде, където има болка, тази болка се явява и наша болка. Докато е налице възможността да наблюдаваме чужда болка, която да не съизживяваме като наша собствена, Христос все още няма да е навлязъл напълно в света. Не бива да страним от болката на другите! Тежък, огромен и велик е този идеал, ала тежък, огромен и велик е и Христовият идеал." Рудолф ЩайнерОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 13 септември 1914 г. Духовните скрити причини за избухването на войната. Събитиетов Сараево. Франц Фердинанд след смъртта. Неверни съждениеза ситуацията от страна на авторитетни политици. „Загадки нафилософията“. Сградата в Дорнах. Оръдейните изстрели от Елзас.„Мъдростта е само в истината“. Статия за Роберт Мишел. Войните от1866 и 1870/71 г. Войната като жертва и като учител по безкористност.Ние търсим братски съюз с тези, които се сражават. Мантрическиизречения за свързване с воюващите и убитите. Решаващи събития:пуническите войни, преселението на народите, настоящата война.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 декември 1914 г. Връзката на отделния човек с народностната душа по време на будности сън. Характерните особености на френската, италианската и рускатанародностна душа. Значението на Михаил за явяването на Христосв етерния свят. Обръщане на военната констелция в духовния свят.Опустошителното действие на неосъзнатите имагинации. Връзкатана германския окултизъм с духовния живот на германския народ.Противоположност между германския и британския окултизъм.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 март 1915 г. Мантри за умрелите приятели. Значението на мига на смъртта за животамежду смърт и ново раждане. Разликата между европейските народи,техните задачи и съдба. Действието на духовни сили зад военнитесъбития. Отделянето от Теософското общество във връзка с войнатамежду Англия и Германия.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 29 ноември 1915 г. Мъртвите като помощници за антропософската дейност. Душевниизживявания след смъртта. Следсмъртното азово съзнание благодарениена прегледа на изминалия живот. Ретростекция на преживяваниятапо време на сън непосредствено след смъртта. Действието на раноумрелите в духовния свят.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 март 1916 г. Клеветите от страна на мисис Безант. Задачи на петата и шестатакултурни епохи. Същността на руския човек. Източна и ЗападнаЕвропа. Централна Европа и окултизмът на новото време. Целта назападните ордени е свързването на Източна и Западна Европа, катосе изключи централноевропейският духовен живот. Е. П. Блаватска.Използване на нейните окултни способности за политически цели отстрана на Запада. „Пророчествата“ на мадам дьо Тебе. Убийството наЖорес. Западноевропейските масони и руските тайни съюзи.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 20 март 1916 г. Възникването на физическото тяло. Връзката на нашето етернотяло с животинското царство и връзката на нашето астрално тяло срастителното царство. Предусещане на такава връзка от Окен и Шелинг.Работата на йерархиите в нашите съставни части. Духовнонаучномислене и практически житейски смисъл: Карл Кристиян Планк.Древна мъдрост в една картина от Майстер Бертрам. „Братя Карамазо-ви“ от Достоевски. Крапоткин.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 19 май 1917 г. Значението на четвъртата епоха в следатлантското време, значениетона петата епоха в атлантското време. Подмладяване на човечеството.Оставане на хората на нивото на двадесет и седем години: РудолфОйкен и Удроу Уилсън. Практически житейски познания чрездуховната наука. Помен за мъртви: Лудвиг Дайнхард и професор Закс.Навлизане на личностното в Обществото. Клевети, управление наклики. Последствие: ограничаване на личните разговори.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1917 г. Необходимост от разгръщане на нашите душевни сили. Липса насмелост пред новото, придържане към миналото, пример с МорисБаре. Изкривяване на идеята на Френската революция за братство,свобода, равенство за тялото, душата и духа. Ликвидиране на духачрез Вселенския събор от 869 г. Бъдеща ликвидация на душата чрезопределени медикаменти. Заблуди в разбирането на Христовияимпулс. Адолф Харнак. Насилствено полученото посвещение наримските цезари. Недостатъчната воля за мислене в нашето време.Невярно сравнение между държава и организъм при Келен. Вредата задуховната наука чрез внасяне на личностното в Обществото.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 февруари 1918 г. Духовната наука днес. Сън и будност по отношение на мислене,чувстване и воля. Преобръщане на съотношенията на съзнанието вживота след смъртта. Импулсите на историческия живот се преживяватсъноподобно. Погрешни представи във връзка с миналото и бъдещетопри историците. Общуване с мъртвите. Осакатено мислене. Внимателнои активно образно мислене в общуването с мъртвите. Умиране вмладостта и старостта. Духовната наука действа върху чувствата иволята.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 февруари 1918 г. Спиритуално или материалистично е нашето време? Задачата наариманичните същества и на архангелите. Духовната борба на Михаил.Огледално отражение на събитията преди и след 1879: 1844 - 1879 -1914. Март 1917. Внезапна смърт, смърт от болест. Четиридесетте години на 19 век. Мистерията на Голгота. Цикълът за народностнитедуши. „Сократ идиотът“ на Александър Мошковски. Исус като болен.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 май 1918 г. Нарастваща враждебност срещу антропософията от страна напредставителите на религиите. „Христос вътре“: смесване на Христосс ангела. „Бог“ и „дух“ в речника. Маутнер и Бол. Хората вече не могатда остареят. Изпити за надареност, тестове за интелигентност. Глава икрайници. Действие на народностните души посредством различнитеелементи.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 май 1918 г. Характеристика на тенденциите на времето: ограниченост в мисленето,филистерство в чувствата, непохватност във волята. Съдбата на ЙоханХайнрих Ламберт. Разширение на преживяването благодарение навниманието към мировите ритми. Лойд Джордж като представител нанашето време. Древна спиритуалност при Рабиндранат Тагор. Наченкина нова спиритуалност в германския духовен живот. ПрезидентътУилсон като представител на американската духовност. Тъпота примнозина след 27 годишна възраст. Хаотични проблясъци на истинскодуховно познание при Ото Вайнингер. Имагинация, инспирация иинтуиция в живота след смъртта. Стремежът към подражание катопродължение на душевното настроение, предшестващо раждането.Съдействието на мъртвите при разрешаването на великите житейскивъпроси...
17,00 лв.
„Човекът е съзвучие от всичко, което го заобикаля като природа и Космос“.В медицинското образование се изучават безброй факти за анатомията и физиологията на отделните органи, но не и за тяхната същност, която например при черния дроб китайските лекари наричат «генерал», а гръцките и средновековните лекари я свързват с планетите. Авторът на тази книга си поставя за задача да опише съответната на всеки орган същност, без да се изгубва в мъгляво-мистичното. Всеки орган е представен разбираемо с неговото положение, форма, ембрионално развитие, функция и характерни свойства. Така могат да бъдат разбрани живата биография, физиогномията и болестите на всеки орган. Това ново издание е допълнено с две глави за задстомашната жлеза, щитовидната жлеза и другите хормонални жлези. Освен това са допълнени и изложенията за далака, сърцето и черния дроб.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Загадката човекКосмическият език на човешкия образЗодиакалният човекПланетният порядък в органитеДалакът като орган на СатурнЧерният дроб като орган на ЮпитерЖлъчката като орган на МарсСърцето като орган на СлънцетоБъбреците като орган на ВенераБелите дробове като орган на МеркурийРегенерационните органи и сребротоЗадстомашната жлезаХормоналната системаБели дробове, черен дроб, бъбреци и сърцекато четири метеорологични органиБелите дробове като земен органЧерният дроб като воден организъмБъбреци и пикочен мехур като въздушни органиСърцето като топлинен органОтравяне и детоксикацияМинерални отровиРастителни отровиЖивотински отровиЗначение на отделянето и изхвърлянетоПотта като мумия на жизнените процесиУрината като мумия на душевната дейностЕкскрементите на черватакато мумия на азовата дейностХранене и лекуванеПриродолечение, хомеопатия,китайска и антропософска медицина..
13,00 лв.
Ние никога не бихме проникнали до истината, ако ни-кога не сме претърпявали болки. Изключително важно ежизненото сетиво да бъде добре упражнявано по времена детството и юношеството. Ако само глезим децата,така че те никога да нямат болки, по-късно ще им липсвачувството за истината. Съвсем типично за една културана разглезването е, че там липсва чувството за истината.Рудолф Щайнер нарича мъдростта кристализирана болка.Затова е толкова важно да оставим детето да върши и труд-ните неща. Необходимо е и обратното: да се положат уси-лия, за да бъде пропуснато нещо! Добре е детето веднъж ида почака за храната, да не получава непременно всичко,което желае да има, и понякога да прави неща, които не сатолкова приятни. А също така не винаги непосредственода получава отговор на въпросите си.Сега ние отведнъж не можем да стигнем до чувството заистината, сега ние отведнъж не можем да следваме другия,не можем да достигнем до идейния свят на другия, аковътрешно още никога не сме изтърпявали болки.„Днес хората казват: не е истински учен този, който не интерпретира съвсем логично наблюдението и експеримента, който не напредва от мисъл към мисъл, както може да се напредва само според правилно формирани методи. Не е истински мислител този, който не прави това.Но какво би станало, мои мили приятели, ако действителността е артистка, подиграваща се на формираните у нас диалектически и експериментални методи, ако самата природа работи по волята на импулси от изкуството? Тогава човешката наука би трябвало да се превърне в артистка заради природата, до която иначе не би могла да се приближи! Но не това е гледната точка на съвременните учени. Тяхната позиция е следната: дали природата е артистка или мечтателка, на нас това ни е все едно; ние заповядваме как да действа науката. Какво ни интересува, дали природата е артистка? Това въобще не ни интересува, тъй като не съвпада с нашата гледна точка.” Рудолф Щайнер..
14,00 лв.
Основно съчинение на Рудолф Щайнер, публикувано за пръв път през 1910 г. като един вид продължение на „Теософия“ (Събр. съч. 9) и „Как се постигат познания за висшите светове“ (Събр. съч. 10). Представлява най-всеобхватното изложение в творчеството на автора, който проследява възникването и еволюцията на човека в един сам по себе си подвижен и развиващ се Космос. Характерно за описанията е, че те са постигнати в едно състояние на съзнанието, което – без да губи своята яснота, познавателна сила и логическа последователност на мисленето – фактически е преодоляло своята зависимост от физическия човешки мозък...
18,00 лв.
Книгата "Антропософски ориентираната медицина" е написана от един от водещите лекари в антропософската медицина - д-р Ото Волф. Той е и главният редактор на основното антропософско ръководство по медицина "Образът на човека като основа на лечебното изкуство". Докато основното ръководство представлява един тритомник с подробни и обширни изложения, то предлаганата книга "Антропософски ориентираната медицина" има съвсем друга цел. Нейната основна цел е да запознае читателя неантропософ и особено лекарите, които нямат основни познания по Антропософия, с най-важните положения на антропософски ориентираната медицина. Казва се обаче най-основното по въпросите. Например за лечението с металите, както и за лечението с така наречените вегетабилизирани метали има написани десетки антропософски книги, а в предлаганата книга са написани само шест страници. За полупаразитното растение бял имел (вискум албум) и произвеждания по указанията на самия Рудолф Щайнер антропософски противотуморен препарат "Искадор", които представлява един от най-шокиращите успехи на антропософската медицина в борбата с рака, са написани само около пет страници. По този въпрос съществуват томове с литература и клинични изследвания, и доказателства за превъзходните качества на "Искадор"-a. Макар и малка по обем, книгата хвърля светлина върху някои основни проблеми. Най-радостното от всичко е, че за първи път на българския читател се дава възможност да се запознае с една насоченост на медицината, на която с пълно право трябва да се даде място наред с традиционалната медицина, която се преподава в университетите. С тази книга Антропософското Издателство "Димо Даскалов" Стара Загора се опитва да попълни една празнина, а освен това остава и надеждата, че тази книга е само едно начало и че в бъдеще ще се появят много други книги, написани в светлината на антропософската Духовна Наука. Крайната цел, разбира се, не е са мо печатането на антропософски книги, а основаването на един съюз на антропософските лекари в България, така както съществуват такива съюзи в страни на Средна и Западна Европа и в САЩ. д-р Емил Таневстарши асистент при Клиниката по спешна травматология,Университетска болница "Царица Йоанна", София ..
4,00 лв.
Издателството предлага едно от основните съчинения на Рудолф Щайнер, което с право се смя та за истинско „въведение“ в система тичното изучаване на Антропософията. Вместо с „готови“ свръхсетивни откровения, читателят се запознава с логичните и мисловни предпоставки за само стоятелни проучвания в духовния свят.Читателят би могъл да приеме тази книга, ако е в състояние да допусне, че съвременното природопознание е напълно съвместимо с духовно-научното изследване.Рудолф Щайнер разглежда духовното развитие на човека и Космоса така безпристрастно, както съвременият учен наблюдава физическия свят.Авторът използва термина „теософия” в много по-широк смисъл, отколкото, използваният в англо-индийската теософия на Блаватска и Теософско общество. В средновековна Европа теософията беше част от философията и теологията.Подробно е описано цялостното човешко същество, като съставено от : 1. Физическо тяло 2. Етерно тяло 3. Сетивна душа 4. Разсъдъчна душа 5. Дух-Себе 6. Дух-Живот 7. Човек-Дух..
12,00 лв.
"Езотеричните факти не винаги могат да направят живота ни по-лесен, а в определен смисъл е точно обратното. Те са тук и да утежнят живота ни, да ни въведат в трудностите на схващането на света, на светоусещането, на човешкото усещане, като тогава, когато забележим тези трудности, да поемем точно противоположния път на този, който днес се поема в нашата цивилизация, а именно да поемем противоположния път на сегашния повърхностен път на развитието. Само когато разгледаме трудностите между външния свят и човека, можем да се задълбочим душевно." Рудолф Щайнер"Предразсъдък е, че ние мислим с главата. Това изобщо не е вярно. Ние мислим с краката и ръцете и това, което протича в ръцете и краката, главата го гледа и го приема в образите на мислите. Човекът никога не би открил... закона на ъгъла, ако не вървеше. Той нямаше никога да открие механичните закони за равновесието,ако не ги опознаваше чрез собствения си център на тежестта... Щом се стигне надолу до астралното тяло, което преработва всичко това в подсъзнанието, човекът изглежда необикновено мъдър, макар във физическия свят да е понякога много глупав, понеже всичко, което се развива като геометрия при вървенето, в себечувстването,ако мога да си послужа с парадокса, се знае в подсъзнанието и след това се вижда чрез мозъка." Рудолф ЩайнерОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:КОЛЕДЕН КУРСПЪРВА ЛЕКЦИЯ , Дорнах, 2 януари 1924 г. Илюзията на представения в определени граници човешки образ.Физически ограниченият човек. Водният човек, в когото навлизаетерното тяло на човека; въздушният човек, в когото действа ас-тралното тяло; топлинният човек, който прониква човешката орга-низация. Върху последния действа азът, докато върху останалатаорганизация действа топлинният човек, следователно азът действаиндиректно. Чрез това може да се получи правилно разглежданена отношението между душата и тялото, тъй като душевните из-живявания действат върху топлинния етер и чрез него в органите.Възможността за заболяване лежи в човешката организация.Възможността за лекуване лежи в естествените процеси, коитомогат да поемат процесите в човека: етерно, астрално тяло и аз.Призоваване на по-висшите същности на човека за възстановява-не на здравето. В природната наука трябва да се направят другиразглеждания, съответващи на живо-космическото – за примермравчената киселина и узряването на смокините, както и произ-водството на пчелен мед. Необходимостта да се развие чувствоза наблюдение на природата също при микроскопирането. Да севземат под внимание нерелативните величини. Разглеждане наистинския характер на пчелния кошер.ВТОРА ЛЕКЦИЯ , 3 януари 1924 г. Характеристика на човешките същности. Азът и образът на Земята.Азът и смъртта. Физическият организъм и храненето. Отноше-нието между етерното тяло и астралното тяло, и склонността къмзаболяване. Предпоставки за съзнателен душевен живот. Същностна чувстването. Пораждане на заболяването. Възпаление и раз-растване на тъканта, отоци, тумор. Болестта и душевният живот.Черният дроб като сетивен орган за субстанциите на външния свят.Сърцето – сетивен орган за вътрешния свят. Органите като същ-ностна общност. Преценка на хранителните средства, изхождайкиот взаимовръзката между света и човешкия организъм.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ , 4 януари 1924 г. Силите на земните вещества и периферните веществени сили(космическите) се уравновесяват в отделните органови системи.Разглеждане на главата от тази гледна точка, нейната безтег-ловност и статично спокойствие. Космически и земни сили вглавата и останалия скелет; значението на калциевия карбонат ифосфатния калций. Субстанциите като космически изграждащипроцеси и отношението им с космическата същност. Специалноразглеждане на силите, преодоляващи оловния процес. Значениетона магнезиевия процес, ритмични периоди, в които процесът имадруг смисъл. Антимонът и метаморфозите на въгления процес,изследвани според космическите и етерните процеси на изграж-дането в течение на времето.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ , 5 януари 1924 г. Екзотеричното знание и начинът на постигането му като основаза езотерическата част на курса. Изграждане на човека. етернототяло и неговото отношение към зародиша, който се поражда чрезнаследствеността, неговото отношение към астралното тяло повремето веднага след раждането. заложби за знанието. Значениена вътрешното обучение и задълбочаване за искащия да лекувалекар. Грижа за душевните сили чрез ритмично повторение на зна-нието. Такова знание се илюстрира чрез растителния живот, катоекзотеричното и езотеричното знание се довеждат до правилнатаим взаимовръзка.ПЕТА ЛЕКЦИЯ , 6 януари 1924 г. За промяната, която следва да настъпи в цялото схващане наантропософското движение: «Езотерическият път е или труденили никакъв.» Следващи описания на космическите сили въз ос-нова на съотношенията на растителната същност към човешкияорганизъм, особено на главата. Необходимост да се изживее товазнание. Връзката му с вътрешните морални импулси. Описаниена медитативните процеси. Воля за езотерично задълбочаване намедицинското образование, както досега е правено в две области– общата антропософия, евритмията и говорното формиране.Описание на сформирането на медицинската секция.ШЕСТ А ЛЕКЦИЯ , 7 януари 1924 г. Познание чрез мисли – костна система; чрез имагинация – воденчовек, мускулна система. Познание чрез инспирация – вътрешниоргани. Познание чрез интуиция – топлинен човек, съответнодейността на органите. Два вида топлина. Въздушно и светлин-но състояние. Метаморфоза на светлината. Течността, свързанас химизма. Земният елемент и животът. Медицинско мисловнознание и терапевтичен елемент.СЕДМА ЛЕКЦИЯ , 8 януари 1924 г. Отговор на въпроса за лечебния магнетизъм. Отговор на въпросаза отношението на сърцето спрямо матката. Отговор на въпросаза влиянието на скъпоценните камъни върху отделните органи.Отговор на въпроса за значението за умрелия на разлагането натрупа. Отговор на въпроса за значението на аутопсията в опре-делено време след смъртта. Отговор на въпроса за значението наобщността за лечебната сила на лекаря. Отговор на въпроса заочната диагноза, графологията и т.н. За лекуването и знанието залекарствата. За същността на книгата «Философия на свободата»и нейното значение за човешкото същество. Имагиниране и жи-вот на мускулите; инспириране и живот на вътрешните органи.Скициране на пътя на обучение, посочен от Рудолф Щайнер катонеобходим за съответстваща на духа медицина. Значението насъщността на болестта за искащия да лекува лекар.ОСМА ЛЕКЦИЯ , 9 януари 1924 г. Ориентиране на лекаря според кармата, кармичната воля и лечеб-ната воля. Въведение във водещото до излекуване разглежданена човешкия организъм като резултат от космически сили възоснова на примера за сатурновите и лунните сили. Указания замедитативното задълбочаване.ВЕЛИКДЕНСКИ КУРСПЪРВА ЛЕКЦИЯ , Дорнах, 21 април 1924 г. Участниците в курса се призовават да поставят въпроси относнопоявилите се трудности за ориентирането на лекаря към езоте-рическия път на обучение. Отговори. Еманципация от външнияКосмос на западния езотерически път. Указания за медитиранетои относно неговата същност. Представяне на инкарнационнияпроцес, пораждането на подходящото за Земята човешко тяло,произход на наследствения поток и обяснения за това. Същност наскарлатината и морбили. Значение на детската храна и майчинотомляко. Значение на непосредственото съзерцание за медицинскотопознание. Представянето му чрез примери. Постигане на земнатазрялост. Седмогодишните периоди като нови елементи, а не катоизкуствено знание. Въздействие на космичните изграждащи сили.Медитиране върху растителната същност.ВТОРА ЛЕКЦИЯ , 22 април 1924 г. За правилното медитиране и лекарската професия. Познаване наболестите като познание на лечението. Знанието за лекуванетои волята за лекуване. Опознаване на етерното от скулпторнатадейност. Опознаване на астралността от музикалната дейност.Новаторството на новоорентираните от страна на антропософияталекари за едно ново медицинско обучение. Разглеждане на първич-ните причини за болестта в биографията на пациента. Медитиране.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ , 23 април 1924 г. Въведение в дадената във втора лекция медитация: формообразу-ване, изграждане на човека от космически сили. Луна. Одушевява-не на човека: космическо слънчево въздействие в обкръжението.Одушевяване на човека чрез разграждащите сили на сатурновотовъздействие. Космическата силова природа на металите. Морал-ността като излъчваща се от Космоса сила. Духовните истининепрекъснато трябва да се изживяват медитативно. За кармичнитеотношения на родените около смяната на столетието търсещидуха души.ЧЕТВЪ РТА ЛЕКЦИЯ , 24 април 1924 г. Възникването на медицинския мироглед на 19-ти и 20-ти век,разглеждано в неговите кармични взаимовръзки. Християнствои арабизъм. Указания за една медитация за лечители: космична-та троичност Сатурн, Слънце и Луна, действащи в здравото и вболното човешко същество. Указания за съзирането на кармичнитеотношения при болните: воля за лекуване, християнизиране намедицината чрез това, че човек осъзнава космичната същноств човека, както и същността на болестта и здравето. Мисловносъдействие от страна на сърцето, жезълът на Меркурий. Лекарятследва да се застъпи за възможността на кармата да действа всъвременната култура.ПЕТА ЛЕКЦИЯ , 25 април 1924 г. За характера на човешките същности и техните взаимни отноше-ния. Общата причина за разболяването, разбиране на определеновъздействие на лекарствата. Различните отношения при физи-ческите и духовните заболявания, темпераменти. Въвеждащиправила за медитиране и усвояване на имагинативното съзнание.Същото за усвояване на инспиративното съзнание. Чувстване взнанието, чувстване в познанието. Конкретизиране на младежкотодвижение с помощта на стремящата се в смисъла на предхожда-щите изказвания. Постепенното лекуване на наследствените силичрез възпитанието. Отношение на лекаря към пациента. Призивза вътрешна връзка с Гьотеанума, който си е поставил за цел еднаопределена задача.ПРИЛОЖЕНИЕПЪРВО ЦИРКУЛЯРНО ПИС МО, 11 март 1924 г. Издадено от медицинската секция на Свободната висша школа задуховна наука към Гьотеанума за антропософски лекари и студентипо медицина.ВЕЧЕРНА СРЕЩА, 24 април 1924 г. Отношението на течното към твърдото в изграждането на органич-ното. Образно формиране от разширение (космично въздействие)и инвагинация, вдлъбване (земно въздействие). Терапевтичнозначимият фантом на органите в течния човек. Пластическиятпринцип за разбирането на течното, музикалният принцип заразбирането на въздушното. Слушане на себе си при говоренето.Изучаване на азовата организация.Медитация за антропософските лекари, есента 1923 г...
16,00 лв.
Само физическото изследване дали нещо се намира някъде, не определя кое е същественото, а навсякъде трябва да се знае дали нещо е активно и с право се намира на въпросното място, или е там, понеже е изхвърлено. Това е решаващото. И важното е да си усвоим такива понятия, за да разберем човека, а също и другите органични същества в техните здравословни и болестни състояния...Слезе ли се обаче надолу – можем да слезем още в напълно различни области – в характерното за онези области, които ученият следва да познава и за които има факти, които той може да изследва, тогава точно чрез науката за духа се стига до местата, където може да се покаже, че представата за нещо, което се анализира като вещество и се изследва от физико-химичната наука, за което може да се каже, че това и онова е вътре, една такава представа не води човека до нищо, освен всъщност до заблуди. Рудолф Щайнер..
13,00 лв.
Средновековната наука е имала достатъчна свобода, стига хората да не коментират религиозния живот. При нас даже това е потънало в забрава. При нас днес човекът във висше учебно заведение е длъжен да бъде материалист. Ако той не е материалист, на него гледат като на еретик, и ако беше, да кажем, още прието да се горят живи хора, такива щяха да ги горят и днес, даже във висшите учебни заведения...В средните векове не е било позволено да се занимаваш с духовни въпроси, тъй като това е било предоставено на религията. Но хората и днес продължават да действат по подобен начин. Те се занимават само с това, което се отнася до тялото; те не правят фундаментални изследвания, касаещи духовното начало в човека. И така, фактически науката с пренебрежение се отнася към такива неща, макар те и да съществуват; те не се изучават, както следва. Рудолф Щайнер..
14,00 лв.
Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки, том 6..
18,00 лв.
Лекциите, събрани в този том, представляват част от учението на Езотеричната школа, създадена от Рудолф Щайнер, доколкото чрез тях трябваше да бъде подготвена една точно определена форма на езотерично обучение. Самата Езотерична школа е просъществувала от 1904 година до избухването на Първата световна война през лятото на 1914 под формата на три секции или класове. Изградена върху основите на антропософията, тя е трябвало да спомогне за практическото усвояване на по-висшите познавателни степени: имагинацията, инспирацията и интуицията.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Петдесятница, празникът свързанс освобождаването на човешкия духБерлин, 23. Май 1904Връзката между Петдесятница и общочовешката еволюцияспоред един ръкопис от Ватиканската библиотека и друг,притежаван от граф Сен Жермен. Двата велики мирогледапрез петата коренна раса: египетско-индо-южноевропейски,произтичащ от интуицията на Девите; персийско-германски,произтичащ от интуицията на Азурите. Противоположносттамежду тези две течения. Начало на човешката реинкарнацияпрез Лемурийската епоха и събитията, свързани с този факт.Грехопадението като условие за постигане на свобода. Про-метей като представител на човешкия стремеж към свобода.Указания относно мистерията Петдесятницата в Евангелиетона Йоан. Петдесятница като символ на човешкия порив засвобода.Противоположността между Каин и АвелБерлин, 10. Юни 1904Окултното значение на Мойсеевия разказ за Адам и Ева и тех-ните потомци: безполово и полово размножение. Полово раз-множение – едва след времето на Сет. Преходът от Адам къмСет: Каин и Авел. Противоположността между Каин (мъжкиятдух) и Авел (женският дух): интелектуален и инспиративенпринцип. Раждането на егоизма чрез интелекта. Борбатасрещу врагове на човечеството: родът на Ракшас. Сбъдванена едно пророчество на Нострадамус чрез основаването наТеософското общество и възраждането на първоначалнитемистерии. Учението за реинкарнацията и кармата.Мистериите на друидите и дротитеБерлин, 30. Септември 1904 (бележки)Дротите или друидите – древните германски посветени. Тритестепени на посвещение. «Едда» като описание на онова, кое-то действително е ставало в древните мистерии на дротите.Жрецът на друидите като архитект на човечеството; смътнотоотражение на това във възгледите на масоните.Митът за ПрометейБерлин, 7.Октомври 1904Екзотерични, алегорични и окултни възможности за тълкува-не на митовете. Легендата за Прометей и нейното тълкуванекато мистерийно представяне на следатланското човечествои неговата история. Лемурийска, атлантска и следатлантскаепоха. Изнамирането на огъня и Прометей като представителна следатлантската епоха. Противоположности между кама-манасичното мислене на Епимей и манасичното мислене наПрометей, посветеният в мъдрост и дело водач на следатлант-ското човечество.Мистерията на розенкройцеритеБерлин, 4. Ноември 1904Митът за Каин и Авел, за Хирам и Соломон (легенда заХрама), даден от Кристиян Розенкройц на Розенкройцерско-то братство през 15. столетие. Легендата като символичнопредставяне на съдбата на трета, четвърта и пета под-расана петата коренна раса във връзка с развитието на християн-ството. Християнският принцип за равенство на всички хорапред Бога и приложението му в световен порядък по време наФренската революция. Християнството на разпнатия Исус ибъдещото християнство на розенкройцера. Тайната на Брон-зовото море и на Златния триъгълник.МанихействотоБерлин, 11. Ноември 1904Духовното течение на манихейството. Животът на неговияосновател Мани. Големият противник на манихейството: Ав-густин. Легендата за Мани и манихейското разбиране на злото.Злото като ненавременно добро и манихейският принцип засобствено духовно просветление (Фауст) като противополож-ност на принципа на външния авторитет (Августин и Лутер).Взаимодействието между добро и зло във връзка с принципана живот и форма. Живот и форма в развитието на христи-янството. Преодоляване на злото чрез благост като задача наманихейското духовно течение. Борбата на Августин срещуФауст и борбата на йезуитизма срещу масонството.Същност и задачи на масонствотоот гледна точка на Духовната наукаПърва лекция, Берлин, 2. Декември 1904Легендата за Храма като основа на масонството. Ритуалътна приемане в Йоановото масонство. Майсторската степен иЛегендата за Храма. Символичните действия като отражениена окултните процеси в астралното поле. В древността масо-ните действително са били зидари. Строителното изкуство иотношението му към познанието на Вселената. Масонствотое надраснало своята същинска задача; оправданото му съще-ствуване чрез четвъртата под-раса.Втора лекция, Берлин, 9. Декември 1904Масонството – една външна обвивка без вътрешно съдържа-ние. Гьоте и масонството. Степента Royal – Arch. Действеномасонство и архитектура. Висшите степени. Манифестът наВеликия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонствов Германия. Значението на Легендата за Храма и на дей-ственото масонство: интуитивно знание, което трябваше даизчезне. Нашата епоха (пета под-раса) като истинската епохана човешкия разум. Проникването на човешката духовноств минералния свят като смисъл на Бронзовото море. Речтана английския министър-председател Балфур относно тео-рията на електричеството: загатване за една повратна точкав развитието на човешкото мислене. Древният произход намасонските институции.Трета лекция, Берлин, 16. Декември 1904Масонство на висшите степени. Съчетаният ритуал на Мем-фис и Мизраим. Калиостро и масонството на висшите степени.Камъкът на мъдреците (безсмъртие) и мистичната пентаграмав учението на Калиостро. Френската революция и граф СенЖермен. Разликата между постепенното посвещение въввисшите степени и демократичните средства за познание вЙоановото масонство.Четирите учебни метода при ритуалитена Мемфис и Мизраим. Същественото в окултните практики:присъствието на формите. Новото познание за атома. Бъде-щето познание за връзката между атома, електричеството ичовешката мисъл.Мисълта за еволюция и инволюция, лежащав основите на тайните обществаБерлин, 23. Декември 1904Значението на тайното знание: посредник за осъзнаванена непрекъснатия живот, безсмъртието. Великият закон заразвитие на съзнанието. Задачата на нашата епоха: човеш-кият Дух да проникне в минералния свят. Одухотворенитеприродни царства катобъдещо съдържание на душата всъответствие със закона за еволюциятаи инволюцията.Бъдещото въздействие на човешкия Дух, включително доравнището на атома. Връзката между атома, мисълта иелектричеството. Залезът на петата коренна раса в резултатна битката на всички срещу всички. Формите и тяхнотозначение във връзка с бъдещите степени на еволюцията.Относно изгубеният Храм и неговото възстановяваневъв връзка с Легендата за Дървото на Кръста или ЗлатнаталегендаОтносно изгубения Храм и неговото възстановяваневъв връзка с легендата за Дървото на Кръстаили Златната легендаПърва лекция, Берлин, 15. Май 1905Теософия и практика (непр. прокопаването на тунел) Необходи-мото познаване на закона за човешкото сътрудничество с огледна общественото устройство. Замяната на старата жреческо-държавна култура с културата на ума в четвъртата под-раса.Троянската война. Основаването на Рим. Първите седем царе наРим като представители на седемте етапи от четвъртата културнаепоха. Връзката им със седемте принципа на човека. Храмоваталегенда и нейната връзка с изгубения и новостроящ се Храм.Втора лекция, Берлин, 22. Май 1905Соломоновият храм като символ на човека и като един Бо-жий дом. Ноевият ковчег, Соломоновият храм и мерките начовешкото тяло. Вътрешността на Соломоновия храм. Идеятана Соломоновия храм и рицарите тамплиери. Техните учения.Двете течения от началото на човешкия род : Децата на света(синовете на Каин) и децата на Бога (синовете на Авел-Сет)Розенкройцерите, като продължители на Ордена на тамплие-рите нямаха друга цел, освен тази, която има и теософията:съграждането на великия общочовешки Храм.Трета лекция, Берлин, 29. Май 1905Легендата за истинският Кръст и световно-историческотозначение на Соломоновия храм. Противоположността надвете течения в човешкото: Синовете Божии (потомци наАвел – Сет) и Синовете човешки (потомци на Каин). Съеди-няването на двете течения в Исус Христос. Изграждането натристепенния миров Храм (в съответствие с физическото,етерното и астралното тяло) в хода на Стария Завет чрезКаиновите синове, служителите на света. Работата върхубожествения миров ред чрез Божиите синове, служителина Кивота. Соломоновият храм като външен израз на онова,което Ковчегът на Завета трябва да бъде. Земното развитиена човека във връзка със символа на Кръста. Разликата междузакон и милост според апостол Павел. Връзката между закони грях в Стария Завет, между закон и любов в Новия Зав ет.Четвърта лекция, Берлин, 5. Юни 1905Алегорията между изгубеното и новоизвоюваното Слово въввръзка с празника Петдесятница. Петдесятница – празникна свободата на човешката душа. Свободата на избор междудобро и зло. Грехопадението. Земната еволюция през кръго-ве, глобуси и раси. Седемте царе от Соломоновата династияпрез седемте периода на астралния глобус. Изграждането намакрокосмоса от Духа, Сина и Отеца; вътрешната работа начовека, черпеща от Духа, минаваща през Сина и насоченакъм Отеца. Следатлантските култури до Христовото Събитиеи неговата връзка с принципите на Отца, Сина и Духа. Про-буждането на вътрешното Слово, пробуждане на етернототяло като същинската тайна на празника Петдесятница.Логосът и атомите в светлината на окултизмаБерлин, 21. Октомври 1905 (бележки)Бъдещата задача на световното теософско течение. Планът заръководство на човечеството чрез Учителите на Бялата ложа.Логосът, Земната еволюция и атомите.Отношението на окултизма към Теософското движениеБерлин, 22. Октомври, 1905Същност на окултните общества: йерархична структура;същност на Теософското общество: демократични основи.Връзката на двете лежи във факта, че Теософското обществое замислено като място, където трябва да звучи гласът наокултизма. Задачата на истинския окултизъм: вътрешното обу-чение в рамките на Теософското общество, популяризиранена окултното познание. Задачата на Теософското общество:да се грижи с разбиране за окултните учения и окултния жи-вот. За явната противоположност между окултното течениеи организацията вътре в Теософското общество.Масонството и еволюцията на човечествотоБерлин, 23. Октомври 1905 (само пред мъже)Берлин, 23. Октомври 1905 (само пред жени)Физическо разграничаване на двуполовостта в мъжки и жен-ски индивиди през Лемурийската епоха. Един вид повторениев духовната област на този процес през Следатлантскатаепоха. Разделяне на мъдростта в една мъжка и женска разно-видност. Каин и Авел като представители на това мистерийноучение и масонската легенда за Храма като техен символиченизраз. Масонското схващане за възпроизводителната сила набъдещето в лицето на Словото. Едностранчивите стремежи намасонството и на йезуитството. Преодоляването на древнатамъдрост чрез новата мъдрост на теософията, която черпи отпо-висшата надполовост.Отношението на окултното познаниекъм ежедневния животБерлин, 23. Октомври, 1905 (вечер)Включването на окултното познание в ежедневието. Астрално-то тяло на човека. Възпитанието и неговото значение. “Меж-динната” астрална субстанция. Преобразуване на астралнатасубстанция чрез чувствата, понятията и волевите решения.Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални телаи астралната субстанция на народа. Задачите на народа итехният израз в астралния план. Народностен темперамент инародностен характер. Славянските и американските народив зародиша на тяхната национална идея. Спиритуалната на-родностна идея на Изтока (славяни) и психическа народностнаидея на Запада (американци).Тяхното свързване с монголскияелемент на Изток, и с африканския елемент на Запад.Царското изкуство в една нова формаБерлин, 2. Януари 1906 (пред мъже и жени)Грешки и недоразумения относно масонството. Измянатана Таксил. Произход на името “свободно масонство”. Тритестълба на културата: мъдрост, красота, сила. Дванадесетостолетие и легендата за Светия Граал според масонскототълкуване. Противоположност между мъжко-масонския иженско-свещеническия принцип: овладяване на неживата при-рода и възприемане на дадените от Бога живи сили. Символътна кръста. Светият Граал като символ на бъдещето овладяванена силите на живота: Новата форма на царското изкуство.За Гьоте и неговото отношениекъм розенкройцерството...
17,00 лв.
Предлаганата на българския читател книга е опит да се разберат духовните подоснови на историята на Русия в продължение на нейното почти 1500-годишно съществуване. Ключ за това разглеждане са резултатите от духовнонаучните изследвания на основателя на Антропософията, или съвременната Наука за Духа, Рудолф Щайнер...
20,00 лв. 30,00 лв.
Много по-лесно е да видиш призраци и да ги вземеш за духовни реалности, отколкото да изковеш прецизни понятия за нещо, което е привидно материално. Рудолф Щайнер, 17.02.1918г...
4,00 лв. 5,00 лв.
Ние се намирамене в края,а в самото началона християнството Кристиян Моргенщерн..
2,00 лв. 4,00 лв.
От съдържанието: Новите задачи на възпитанието, валидни за Петата следатлантска епоха – Възпитанието като продължение на това, което свръхсетивните същества са постигнали с човешката душа преди нейната инкарнация – Със своето раждане детето получава възможността да извърши това, което не е успяло да извърши в духовния свят – „Мисля, следователно съществувам“: най-голямата заблуда в съвременната психология – Абстрактното единство на видимия свят и дванадесетте човешки сетива – Сетивото за възприемане на чуждия аз – За произхода на танца от планетарните движения – Силата да благославят имат само онези, които в детската си възраст са изградили навика да се молят – Същност на музикалното изкуство – Католическата църква като проводник на материализма – Трите основни сили във Валдорфската педагогика...
5,00 лв. 7,00 лв.
Издателството предлага второто българско издание на този лекционен цикъл като напомня, че необоходимо условие за разбиране на текста и за езотерична работа с него е поне предварителното проучване на "Въведение в Тайната наука".В настоящото издание са включени следните трудове на Щайнер:* Тайната на четирите темперамента;* Възпитанието на детето от гледна точка на антропософията;* Лекция върху педагогиката по време на "Френския курс" в Гьотеанума, 16.09.1922;* Педагогика и изкуство;* Педагогика и морал;* Лекции върху възпитанието;* Лекции върху социалния живот и троичното устройство на социалния организъм. ..
10,00 лв.
10 лекции, изнесени в Карлсруе от 4 до 14 октомври 1911 г.От съдържанието: Окултна характеристика на йезуитизма – Екстремно усилване на Исусовия принцип – Идеята за прераждането в книгата на Лесинг „Възпитанието на човешкия род“ – Реинкарнация и карма от антропософска гледна точка – Аполоний от Тиана – Блез Паскал и Владимир Соловьов – Радикалната промяна в общочовешката еволюция през следващите 3000 години – Вярата ще бъде заменена от непосредственото виждане на етерния Христос – Фантомът на физическото тяло и неговото разрушение: грехопадението – Двете деца Исус – Заратустра и Соломоновият Исус – Екзотеричният път към Христос: Тайната вечеря и Евангелията; езотеричният път към Христос: Причастието в Духа и силата на медитацията..
14,00 лв.
"Когато развием съчувствие, любов или симпатия към друга човешка душа, изживяваме в себе си според способностите си не това, което ни засяга – защото това не би било изживяването на съчувствие и любов, – а преживяваме радостите, страданията, болките и удоволствията на другата душа. В момента, в който, изпълнени със състрадание, съумеем да бъдем погълнати от душата на друг човек – едно непредубедено наблюдение може да ни научи на това, – ние действително живеем извън обикновеното си съзнание, потапяме се вътре в другата душа. Тук пред душата ни застава една дълбока тайна на живота. Тя е толкова по-дълбока, ако при това преминаване в другия, чувствата ни са от морално естество, не се замайваме и съзнанието ни не изчезва. Показател за моралността на даден човек е доколко той е в състояние да запази напълно съзнанието си, когато изживява не собствените си мъки и радости, а страданията и радостите на някоя чужда душа." Рудолф ЩайнерДуховните същества в небесните тела и природните царстваОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хелзинки, 3 април 1912 г.Пътят към виждане на елементарните същества в етерното тяло наЗемята: синьото на небето, зеленото на растителната покривка, бялотона снежната покривка събуждат морални усещания: благочестието,разбирането за веществото. По тона и неговата октава преживявамехармонията на желанията и разума. Зад металния елемент окултниятпоглед открива същества с добре очертани форми: елементарнитесъщества на Земята. Във валящия дъжд и във вдигащите се мъгливинаги има преобразуващи се същества: елементарните същества наводата. Те изваждат от Земята растенията през пролетта.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1912 г. Елементарните същества на въздуха се появяват, проблясващисветкавично. Те живеят в увяхването и умирането, грижат се заузряването. Елементарните същества на огъня са пазителите накълновете. Астралното тяло на Земята се преживява от спящия човек.В него живеят духове на циклите на времената, които предизвикватсмяната на сезоните. Те въртят Земята около нейната ос и така пораждатденя и нощта. Човекът не трябва да губи паметта и съвестта си приокултното си развитие. Тогава той може да се събуди в своя аз и дагледа Слънцето също и нощем в неговия ход. Светът на природнитедухове се изразява в природните сили, този на духовете на циклите навремената – в природните закони, а на планетарния дух – в смисъла наприродата.ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 април 1912 г. Човекът води вътрешен живот. Ангелите живеят в абсолютната истина:това, което възприемат, е откровение на вътрешната им природа въввъншния свят. Вместо вътрешния си живот те преживяват изпълванес дух. Те са водачите на отделните хора, водачи на народите саархангелите, а на епохите – архаите; техни потомци са природнитедухове на Земята, тези на архангелите – природните духове на водата,а на ангелите – тези на въздуха. Ако човекът върши дела на любов,той става по-богат, а не по-беден. Това е представено в образа начаша с вода, която, когато се изпразва, става все по-пълна. Обучениеза превъзмогване на обикновения вътрешен живот. За това служиматематиката.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 6 април 1912 г. На първата степен на ясновидството човекът използва астралното ситяло. Това, което възприема в него, после може да си го спомни. Навтората степен – етерното си тяло. Тогава той внася ясновидството вобикновеното състояние на съзнанието си и разпознава съществатаот втората йерархия: властите, силите, господствата. Той се чувствапотопен в другите същества – в обикновеното съзнание на товаприличат състраданието и любовта. При съществата от вторатайерархия откровението на тяхното същество остава назад като нещосамостоятелно, а във вътрешността им се възбужда живот, който севъзприема като духовно звучене, като музика на сферите. Властитепридават формата на всичко живо; в смяната на формите се изразяватсилите. В гледането на физиономията, а после и на формите на листотои цвета човекът разпознава господствата. Съществата от вторатайерархия имат за потомци груповите души на растенията и животните.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 април 1912 г.На третата степен на ясновидството ставаме едно с наблюдаванотосъщество. Тогава възприемаме съществата от първата йерархия:престолите, херувимите и серафимите. Те отделят изцяло свояотпечатък от себе си: техният вътрешен живот представлявасъздаването на други същества. Техни потомци са духовете на циклитена времената. Висшите същества имат власти като най-нисшата сисъставна част, след това сили, господства, престоли, херувими исерафими. Те гледат нагоре към триединството: Баща, Син, Светидух. Външната форма на един дух на формата е планетата; зад негоса духовете на движението, на мъдростта, на волята, херувимите исерафимите. В атмосферните явления действат силите; съзнанието напланетата са господствата; престолите регулират неговото движение впространството; херувимите привеждат тези движения в унисон еднос друго, а серафимите регулират хармонията на отделните планетарнисистеми една с друга. Най-горната троичност управлява в мировотопространство в отделните планетарни системи като обвивки.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 април 1912 г. Луциферическите духове имат стремежа да развият самостоятеленвътрешен живот. Така те се превръщат в духове на неистината.Вместо да се изпълнят с висшите йерархии, те се отцепват от тях.Една планета представлява това, което изпълва с етерна субстанцияцялото пространство, ограничено от нейната привидно елипсовиднатраектория. Духовете на формата, които владеят етерната сфера нададена планета, действат от Слънцето. Срещу това отвън навътредействат луциферическите духове на властите и по този начинсе получава едно вгъване: физическата планета – нашата Земя –представлява в действителност дупка в мировото пространство.Счупената форма е материя. Серафимите и херувимите са носители насветлината от Слънцето. На тях им противодействат луциферическитедухове и отхвърлят светлината обратно. Това е изложил първоЗаратустра, който нарича духа на Слънцето Ахура Мазда, а бунтовнитедухове на мрака – Ангра Майню.СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 10 април 1912 г.Духовните същества от серафимите до духовете на мъдросттауправляват развитието на Слънцето, на неподвижните звезди. Додуховете на формата стига сферата на влияние на планетите, а доархангелите – тази на Луната. Астралното тяло прониква мозъка идалака, етерното тяло – черния дроб, а азът – кръвоносната система.Луните представляват трупа на планетарната система, планетите – наживото физическо тяло, като животните на Земята. Неподвижнатазвезда, Слънцето, окултно прави впечатлението като етерните телана растенията: в нея е етерното тяло на планетарната система, коетостига до най-външния ѝ край. В духовните същества на планетитеимаме и астралното тяло. Вредните сили на луциферическите съществасе събират от кометата, която възниква наново най-вече едва принавлизането си в планетарната система и после отново изчезва, докатоотново поема на път извън измерението на пространството. В кометатадействат серафимите и херувимите.ОСМА ЛЕКЦИЯ, 11 април 1912 г. Развиващият се окултно трябва да се научи да гледа на света по начинана възприемане на ангелите. Той не вижда нищо от физическите тела,но все още има спомен за небесните тела. Те се представят като нещоминало. Наблюдавайки Луната, той бива пренесен в прадревнотолунно състояние. Тя се е превърнала в Земя, благодарение на работатана властите. Ако ясновиждащият поглед се насочи към планетите,той възприема и един споменен образ. Ако човекът изпитва самосъчувствие и любов, тогава физическото Слънце изчезва. Човекътго е виждал в египетските мистерии в среднощ: той се връща назадв прадревното слънчево състояние на Земята. Съкровището нанибелунгите представлява в действителност един талисман от злато.Човекът има аз във физическия свят, груповият аз на животните е наастралния план, този на растенията – в девакана, а на минералите –във висшия девакан. При показването на растенията през пролеттаастралното тяло на растенията в астралния свят усеща заспиване, апри увяхването им през есента – събуждане. Ако човек троши камъни,астралното тяло на минералите усеща доволство в девакана. Ако тойизтръгва растението с неговия корен, астралното тяло на растениетоизпитва болка в астралния свят.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1912 г. Разумът е деен и в животинското царство: осите произвеждат хартия. Отшестата до седмата планета груповите азове на животните въздействатвърху главните видове на животинското царство. Модифицирайкиго, в него действат 12-те зодиакални знака. Тези групови азове сапотомци на силите, дали астралното тяло на човека на старата Луна.Съответстващите им луциферически духове специфицират от планетитечовешкия род на основни раси. Силите инспирират от планетитеголемите културни импулси, например от окултния Меркурий – този набудизма. Поради това Е. П. Блаватска казва: Буда = Меркурий. Върхуастралното тяло на растенията от планетите въздействат потомците насилите. Те пораждат спираловидните листни разклонения. В посокатана стеблата на растенията груповите азове на растенията действат отСлънцето. Те са потомци на господствата. Духовете на циклите навремената свързват спиралния принцип на движение с принципа встеблото: спиралния принцип чак до разположените кръгообразнотичинки и действащия в стеблото принцип, който стига чак до плодника.По време на прадревното Слънчево състояние господствата са далина човека етерното му тяло. Сега те действат надолу от Слънцето въввертикала на растението. Седмината риши са дали спомените отновона седемте големи култури на Атлантида, но над това за тях се намираВишвакарман. Заратустра нарича този дух на мъдростта Ахура Мазда,египтяните – Озирис, който е убит от Тифон и който среща човека едваслед смъртта. През четвъртия следатлантски културен период Христосбива непосредствено инспириран в продължение на три години оттози слънчев дух на мъдростта. Той е духът на единението на земнатакултура – Западът приема Христовия импулс от Изтока.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1912 г. Кристалните форми на минералното царство се обясняват с начинана въздействие на духовете на формата или техните потомци.Етерният елемент струи от силите надолу от планетите и създавасвоите субстанции: от Сатурн – оловото, от Юпитер – калая, от Марс– желязото, от окултната Венера – медта, а от окултния Меркурий– живака. Астралният елемент на минерала идва от господстватаили техните потомци на Слънцето. Луциферическите духове намъдростта струят от Слънцето от етерния елемент върху Земята исъздават златото, а равновесието отново се установява чрез етернитепотоци от Луната, които създават среброто. Духовете на мъдросттаживеят в неподвижните звезди. Тяхната физическа светлина идва отлуциферическите духове на мъдростта. Груповият аз на минералитедейства от извън планетарната система чрез престолите или технитепотомци. Ако станат луциферически, те се проявяват в метеоритеи кометите. При преминаването им през планетарната система теприсъединяват към себе си минерален елемент, който произлизасъщо и от престолите. Сатурн по-рано е показвал опашка, коятопо-късно се е скъсила в затворения му пръстен. Той представлявасъщото като опашка на комета. Уран и Нептун са планети, които садолетели много по-късно. От луциферически същества на степента напрестолите кометата придобива минерално естество. Властите създаватпървоначално груповия аз на хората, който после се диференцира отдругите същества от различните йерархии – Яхве е отражението наХристос от Луната. Също и за Е. П. Блаватска Яхве представлява луненбог, а Луцифер е негов противник. Христос е истинският Луцифер.Такива разглеждания на небесните светове трябва да се превърнат вморален извор на сила, който да въдворява хармония и мир на Земята.Окултизмът и инициацията , публична лекцияХелзинки, 12 април 1912 г. Живот след смъртта, прераждане и съдба. Познаваме само това, в чиетосъздаване можем да вземем участие. Нашият дневен живот представлявапроцес на унищожение, който отново се изравнява творчески презнощта. Състраданието и любовта ни позволяват да проникнем в нещочуждо, а отвътре ни говори съвестта от един по-висш свят. Обучениеточрез медитация и концентрация за постигане на висши познания водиотначало до преживяване на образи, които човекът сам е създал. Потози начин той взема участие в един творчески процес. Инспирациятае по-висше състояние. В по-ранни епохи обучението е ставало подръководството на гуруто, който в настоящето трябва да се замени отенергичното волево решение на самия човек. Културата на настоящетоне търпи вече позоваването на адепти. Е. П. Блаватска все още сепозовава на гурута...
16,00 лв.
Осем лекции, изнесени в Дорнах и Базел от 22 декември 1918 до 1 януари 1919 г.Този лекционен цикъл е изнесен в една мъчителна епоха от историята на Европа и света. Първата световна война току-що е приключила. През тази първа следвоенна Коледа на 1918, въпреки незарастналите рани, мизерията и глада, животът като че ли отново си поема дъх, възприемателната способност на хората нараства, сърцата се отварят към бъдещето, и това – наред с много други фактори – позволява на Рудолф Щайнер да насочи духовно-научните се изследвания към една област, в която той навлиза за пръв път...
12,00 лв.
Професор д-р мед. Олаф Кооб (1943), дейност като училищен лекар във Фрайбург и Ванне-Айкел Германия; международна лекторска и семинарна дейност, свързана с антропософията; дългогодишна практика в специализираната клиника за болни с наркотична зависимост в Салем-Оберстенвайлер; изследователска работа върху социалните причини за употреба на наркотици и последващите заболявания; международен консултант по въпросите на наркотиците; преподавател по медицина във Висшето специално училище и арт терапия в Отерсберг/Бремен; лекарски кабинет в Берлин; лекар в Лечебно-педагогически терапевтикум в Берлин.ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО:Тайната на двойственосттаЗа онези, които тръгнаха по света да научат що е страх Пияницата и Берлинските камбани Мотиви за двойника в литературата Двойници и сенки Сенките на съдбата Уилям Уилсън и митът за Каин и Авел Физическият двойник Органите като входни врати за демонични сили Азът и демоните Демонизиране на 20. столетие. Хитлер Сянката на любовта Проблемът на мъжката и женската същност Сянката на народите «О, двойнико! О, бледи спътнико!» Взаимоотношения между конституциятана аза и ландшафта Гьоте като прототип на модерния човек За ежедневната психология на злото Душевна работа..
15,00 лв.
От съдържанието: Духовете на волята: бушуващ океан от смелост – Ужасът пред свръхсетивния свят – Защо Хегеловата философия е непосилна за човека – Двата полюса на душевния живот: безкористното себезаличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието – Христос като космически екстракт на милостта и състраданието – Резигнацията като противоположност на волята – Резигнацията на Боговете като причина за изоставането на Луциферическите същества – За връзките между човешката свобода и злото – Хайнрих фон Клайст и предишните планетарни въплъщения на Земята..
7,00 лв.
Категории
Акценти
11 лекции, изнесени в Мюнхен от 16 до 26. Август 1910, Събр. съч. 122В дните на Сътворението човекъ..
15,00 лв.
Лекциите, събрани в този том, представляват част от учението на Езотеричната школа, създадена ..
17,00 лв.
Този лекционен цикъл е първият, който Рудолф Щайнер изнася след като той и неговите последователи ..
12,00 лв.
"Когато развием съчувствие, любов или симпатия към друга човешка душа, изживяваме в себе си според с..
16,00 лв.
За същността на пчелитеВъв всички времена пчеларството се е разглеждало като нещо достойно за почита..
16,00 лв.
