„Нашите мъртви” съдържа молитви, мантри, медитации и няколко прощални слова, произнесени при сбогуването с близки приятели и сътрудници на Рудолф Щайнер. Това съдържание е в основата на едно по-късно разширено издание на GA 261, озаглавено „Нашите мъртви”. В него Рудолф Щайнер изразява мисълта, че ние живеем с мъртвите и задачата на духовната наука е да събуди съзнанието, че всички сме свързани с душите им. Останалата част от Земната еволюция не би могла да се осъществи за благото на човечеството, ако хората не развият живото чувство за своята свързаност с мъртвите. Той разглежда различията между земния и духовния живот и преживяванията на човека след смъртта. След смъртта човек навлиза в духовната реалност, която в земния живот преживяваме несъзнателно по време на съня. Връзката с починалите не прекъсва, а продължава чрез любовта и спомените. Когато живите съхраняват в сърцата си образа на починалите, те поддържат жива тази духовна връзка. За Джорджия Вийзе Рудолф Щайнер говори като красива душа, изпълнена с любов, вярност и духовна отдаденост. Подчертава се нейният голям принос към антропософското движение, към Гьотеанума и към духовния живот в Скандинавия. Въпреки болестта и невъзможността да участва лично в изграждането на новото Антропософско общество, тя запазва своята вяра и духовна сила. Тази душа продължава своя път в духовния свят, водена от Христовата сила. За Херман Линде Рудолф Щайнер говори като човек с голяма доброта, творчески дух и силна отдаденост на антропософското движение. Подчертава се неговият принос към изкуството, Гьотеанума и обединяването на художниците, както и дълбоката му болка след пожара на Гьотеанума. Смъртта не е край, а преход към друга форма на съществуване, в която любовта и духовната връзка с починалия продължават. Подчертава се значението на духовния живот чрез любовта и Христовата сила. В следващите възпоменателни текстове се говори за Едит Мерион като един талантлив художник, скулптор и отдаден член на антропософското движение. Подчертават се нейната преданост, надеждност, практичен усет и „тиха енергия“, с които тя допринася за изграждането на Гьотеанума и за развитието на антропософската движение. Специално внимание е отдадено на приноса й към изкуството, евритмията и разпространението на антропософските идеи. Рудолф Щайнер отдава почит на смелото ѝ приемане на страданието и смъртта.
