Този лекционен цикъл съдържа единадесет лекции, изнесени през 1910 г., в които се разглеждат преживяванията на човека след смъртта. На читателя е предоставено преживяването на панорамата на земния живот и обяснението на ролята на етерното тяло като носител на паметта. Във връзка с това Рудолф Щайнер посочва преживяванията на хора, попаднали в смъртна опасност. Съществуващата зад видимия свят духовна реалност може да бъде опозната чрез развитието на свръхсетивните органи. Разглежда се човешкото съществуване след навлизането в духовния свят. Човек преработва духовно опита, натрупан през земния живот, а когато се връща на Земята, условията са се променили достатъчно, за да придобие нови опитности и да продължи своето духовно развитие. Слънчевата система е представена като мирови часовник, чиито планетарни движения и взаимни положения са израз на отношенията между свръхсетивните същества и духовни сили и закономерности. Изяснява се принципът, който поражда всяко движение, зад което стои духовната реалност. Крайната цел на автора е в някои сърца да пламне такава силна топлина, която да се съхрани и продължи да гори като последен отблясък.
